— Си Триймба, Клат’Ха притежава голям кураж — обясни Оби-Уан, — но и Джемба няма да й се даде лесно. Той е безскрупулен, лукав и няма да се поколебае пред нищо. Ето защо трябва да бъде спрян. Толкова е просто — и толкова трудно. Ще те разбера, ако не пожелаеш да ми помогнеш. Наистина. Ще си останем приятели.
Си Триймба преглътна.
— Ние ще ви последваме, Оби-Уан — каза той.
Глава 9
Ясната цел накара Оби-Уан да се почувства силен отново. Той и Си Триймба решиха да претърсят арконянската част на „Монумент“. Логично беше да отхвърлят първо най-лесното.
Оби-Уан и Си Триймба успяха да преровят кухните, складовете, помещенията за упражнения и коридорите, без да изглеждат подозрително. Си Триймба дори спусна Оби-Уан в боклукчийските шахти, за да огледа и там. Не откриха нито следа от задигнатите термокоми.
— Налага се да претърсим каютите, Си Триймба — каза Оби-Уан, махайки парче боклук, залепено за косата му. Момчето въздъхна. По каютите имаше над четиристотин арконянски миньори. Просто не можеше да си представи как ще му позволят да претърси каютите им.
— Това не е проблем, Оби-Уан — отговори Си Триймба.
Оби-Уан беше забравил как мислят арконянците. Те нямаха думи за „аз“ и „мое“. Затова Си Триймба премина и претърси всяко скришно място и складово помещение в каютите. Стотици пъти арконянците попитаха: „Какво правим ние?“
Всеки път Си Триймба простичко отговаряше:
— Ние търсим нещо, което сме загубили.
При което арконянците пак задаваха въпрос:
— Ние можем ли да помогнем да го намерим?
А Си Триймба отвръщаше:
— Ние не се нуждаем от съдействие.
След тези реплики Си Триймба и Оби-Уан претърсиха стаята и си тръгваха.
Но не всички работници на „Аркона Минерал Харвест“ бяха арконянци. Някои бяха ниски миърянци със сребристи коси, завръщащи се на Бендомиър, а други бяха човеци. Оби-Уан трябваше да е внимателен с тях. Неведнъж се налагаше да използва Силата, за да убеди някой свадлив миньор, че трябва да го пусне да търси.
Беше изморителна работа за все още неоздравял човек, но Оби-Уан пренебрегна собствената си болка и отпадналост. Джедаят не се предаваше пред такива трудности.
След един дълъг ден Оби-Уан и Си Триймба отидоха в кухнята за късна вечеря. Оби-Уан изяде пълна порция печена птица горак с венчелистчета от мала от Алдераан. Си яде арконянски гъби с дактил — вид жълт амонячен кристал. Храната на арконянеца ухаеше… хубаво. Гъбите не бяха лоши, но дактилът миришеше като отрова.
Оби-Уан сбръчка нос.
— Кой би могъл да яде подобно нещо?
Си Триймба се усмихна. Очите му заискриха.
— Някои същества се чудят как човеците могат да пият вода и въпреки това на вас ви харесва. Дактилът ни е необходим, както на вас — водата.
След като каза това, той взе малко жълти камъни, пъхна ги в устата си и ги схруска като бонбони.
Когато Оби-Уан се пресегна да вземе сол, Си Триймба уплашено дръпна чинията си.
— Солта увеличава нуждата ни от дактил сто пъти — обясни Си Триймба. — Тя е много опасно вещество за арконянците.
Оби-Уан поръси със сол ястието си от птица горак.
— Всички ние си имаме отрови, предполагам — развеселено каза той, отхапвайки залък.
Си Триймба се ухили срещу него и се зае с дактила. Беше почти като да си в Храма и да се храниш с Бант или Рийфт, помисли си Оби-Уан. Приятелите му липсваха, но той започваше да харесва Си Триймба все повече. Арконянецът притежаваше кураж и решителност, които го впечатляваха. А и Оби-Уан осъзнаваше, че е нужна много смелост, за да може арконянецът да се отдели от групата си и да помага на един чужденец.
— Знаеш ли — отбеляза Оби-Уан, — има едно нещо, което не разбирам. Джемба спретва хубаво шоу. Но усещам, че се страхува от Клат’Ха и арконянците.
Си Триймба глътна хапка дактил и гъби.
— Ние мислим, че си прав, Оби-Уан. Той се страхува от нас. Макар да нямаме такова намерение, той мисли, че ние ще го унищожим.
— Как така? — попита Оби-Уан.
— В „Офуърлд Майнинг“ шефовете и надзирателите трупат богатства, докато редовите миньори не изкарват нищо. Много от тях са роби. А в „Аркона Минерал Харвест“ нямаме главатари, нито надзиратели. Всеки работник получава част от печалбата. Това не безпокоеше „Офуърлд“, докато Клат’Ха не стана главен бригадир. Тя се свърза с по-добрите работници от „Офуърлд“. На тези, които бяха роби, тя предложи да ги откупи и да ги освободи, ако приемат да работят за нас. На другите, които работеха на договори, тя предложи да откупи договорите им.