Куай-Гон отново се изтегна на кушетката. Но този път, въпреки че успя да успокои тялото си, той не можа да усмири съзнанието си.
Времето сякаш пълзеше, докато Оби-Уан отчаяно търсеше Си Триймба. Наложи му се да си проправи път през въздухопровода, да се промъква край миньорски каюти и да се взира през решетките. Мръсотия покри ръцете му, прах влезе в очите и в устата му, докато разбутваше прахоляк, наслагван от години.
Най-накрая откри Си Триймба четири етажа надолу, близо до долната част на кораба. Малка каюта беше преправена, за да служи за затворническа килия. Очевидно „Монумент“ е имал нужда от временен затвор за транспортните си курсове. След като познаваше пътуващите с този курс, Оби-Уан не се изненада.
Оби-Уан погледна през отвора. Единият глезен на Си Триймба беше прикован към стената. Той лежеше проснат на пода с разперени ръце. Извън обсега му лежаха няколко жълти кристала дактил. Само на половин дузина крачки един хътянин и двама уипхидянци пазачи играеха карти върху масивна метална маса.
Акронянецът изглеждаше пребит и посинен, но не само дишането му не беше наред. Цветът му се беше променил от здравословното сиво-зелено до оттенък на кал. Оби-Уан усети, че силите на живота у арконянеца са слаби, изчезващи. Но защо? Си Триймба беше погълнал дажбата си дактил, преди да започнат търсенето. Защо беше отслабнал толкова бързо?
Хътянинът пропълзя до Си Триймба и се ухили, докато гледаше надолу към пленника. Оби-Уан го разпозна. Това беше хътянинът, който го беше пребил.
— Готов ли си вече да говориш? — попита хътянинът. — Не го ли искаш този дактил? Мога да ти побутна няколко кристалчета.
Си Триймба се беше втренчил в него безмълвно. Дори и отгоре Оби-Уан виждаше, че омразата на приятеля му към хътяните не може да скрие страха му.
Хътянинът се наведе още по-близо, огромната му глава се простираше пред Си Триймба.
— Какво търсеше във въздуховода? Кой те прати да ни шпионираш?
Изтощен, Си Триймба поклати глава.
— Не изглеждаш никак добре — процеди хътянинът. — Бихме ти достатъчно сол с инжекцията, за да унищожим всичкия дактил в тялото ти. — Той се облегна назад и изсумтя. — така, че защо не ни кажеш това, което искаме да знаем? Ще избегнеш смъртта. Някой друг е бил с теб. Кой? Арконянците не се движат поединично.
Си Триймба поклати глава отново. Главата му се извъртя настрани и устните му докоснаха пода.
Чувство на безсилие изпълни Оби-Уан. Трябваше да направи нещо. Той хвана решетката и я изтегли. Спусна се през отвора и после падна на пода. Само след миг светлинният меч беше в ръката му.
— Само със слаби и невъоръжени ли се занимаваш, хътянино? — попита той.
За момент хътянинът беше толкова зашеметен, че просто мигаше срещу Оби-Уан. После започна да се смее.
— Застреляйте го! — безцеремонно заповяда на пазачите уипхидянци.
Оби-Уан разчиташе на бавната реакция на уипхидянците. Те го зяпаха с отворени усти.
Оби-Уан се хвърли напред, замахвайки към тежката маса. Светлинният меч леко премина през дебелите крака. Масата с трясък падна върху уипхидянците. Паянтовите столчета, на които седяха, поддадоха под тежестта и пазачите се строполиха на пода.
— Извинете, че ви прекъсвам играта — каза Оби-Уан. Без да отделя поглед от изненадания хътянин, той се пресегна през масата и грабна ключовете за оковите около глезена на Си Триймба — старо парче метал с проста ключалка. Оби-Уан хвърли ключа на Си Триймба.
Хътянинът запълзя към него.
— Младежо, още ли не си научил урока си? Как смееш да се противопоставяш на мен — могъщия Грелб!
— О, научил съм едно нещо — каза Оби-Уан. Държеше светлинния меч в готовност. — Нападаш само слабите. Вече съм готов да се бия с теб, страхливецо.
Грелб изгледа светлинния меч с отвращение.
— С това?
Оби-Уан хвърли поглед през рамото на хътянина към Си Триймба. Арконянецът беше успял да се освободи. Бързо поглъщаше дактила от пода. Цветът му започваше да се възвръща.
Докато хътянинът се приближаваше към Оби-Уан, огромният му юмрук се вдигна, Оби-Уан се наведе и се претърколи с класическо джедайско отбранително движение. Превъртайки се настрани, той удари хътянина със светлинния меч. Чу как плътта зацвърча.
Грелб изрева от ярост. Огромното му туловище го правеше тромав, той падна върху масата, пречупвайки краката на уипхидянците. Те закрещяха от болка и го заудряха с юмруци.
— Побързай, Си! — подкани го Оби-Уан. Застанал между Грелб и Си Триймба, той изчака, докато арконяницът стигна до вратата. После се втурна след него, а Грелб се опитваше да се изправи. Хътяните бяха силни същества, но не им беше лесно да се изправят.