— Няма да ти се размине, джедай! — Грелб избуча. — Този арконянец е шпионин! Това означава война!
Оби-Уан не му обърна внимание. Той почти влачеше Си Триймба по коридора. За тяхно щастие на долното ниво нямаше много движение. Успяха да достигнат арконянската граница без повече сблъсъци.
Когато влязоха в арконянската част на кораба, Оби-Уан забеляза двама арконянци граничари забързано да се отдалечават. Знаеше, че щяха да съобщят на Клат’Ха, че двамата са се върнали. И че са се появили от територията на „Офуърлд“.
Това, разбира се, означаваше, че Куай-Гон щеше да разбере за неподчинението на Оби-Уан.
Си Триймба спря. Обърна се към Оби-Уан, искрящите му очи заблестяха отново със същата топла светлина.
— Ние ти благодарим, Оби-Уан. Ние дължим живота си на теб.
— Дължиш и залавянето си на мен — горестно каза Оби-Уан. — Извинявай, Си Триймба.
— Но твоят кураж ни спаси още веднъж — Си Триймба не се отказваше, стискайки рамото му.
— Ами твоят кураж? — отвърна му Оби-Уан. — Помисли за него, Си Триймба. Умираше, но въпреки това не ме предаде. Ти просто издържа на мъчението!
По лицето на Си Триймба се разля бавна усмивка.
— Така направихме ние — изрече доволен. — Така направихме.
Не ликувай чак толкова — каза му Оби-Уан с въздишка. — Сега трябва да се изправим пред Клат’Ха и Куай-Гон. Те изобщо няма да са доволни от случилото се.
Щом Оби-Уан и Си Триймба изчезнаха, Грелб отиде при Джемба и му разказа всичко.
Големият сив хътянин се надвеси над Грелб, побеснял от ярост. Джемба беше стотици години по-стар от Грелб и доста по-едър.
— Е? — избуча Джемба, оглеждайки се с бяс из стаята. — Знаех си! Рицарят джедай и младият му ученик са се присъединили към арконянците срещу мен!
— Беше неизбежно, о, Велики — каза Грелб. — Те мразят нашата раса.
— Ти си виновен! — изрева Джемба. — Би трябвало да ти отсека опашката и да я изям за вечеря.
Сърцата на Грелб затуптяха от страх и той прибра опашката към тялото си.
Джемба продължи.
— Щом искаше да саботираш тунелокопачите, трябваше да изчакаш да стигнем на Бендомиър.
Грелб се опита да изглежда наранен от обвинението, но Джемба не се хвана. Огромният хътянин плясна през лицето Грелб толкова силно, че Грелб да почувства как мозъкът му се превръща в желе.
След като се надигна от пода, Грелб каза:
— Преди не си се оплаквал от методите ми!
Кражби, саботажи и убийства бяха методите на Грелб, но той имаше грижата „Офуърлд Майнинг“ винаги да получава печалба от това.
— Но този път са намесени джедаи! — изрева Джемба.
— Когато натупах момчето, не знаех, че е джедай — започна да се оправдава Грелб. — Ако знаех, вече да беше труп. Обещавам, следващия път…
Джемба посочи Грелб с огромния си пръст.
— Момчето не е лъжица за твоята уста. Няма да има следващ път. Аз ще се заема.
— Както желаеш — каза Грелб. Той се обърна и като охлюв изпълзя от стаята. Когато вратата зад него се затвори със съскащ звук, той стегна юмруци, представяйки си, че стиска гърлото на Оби-Уан Кеноби.
„Разбира се, че ще има следващ път“, обеща си Грелб.
Глава 12
Оби-Уан мислеше да се върне в каютата, но знаеше, че е по-добре да се изправи пред Куай-Гон по-рано, отколкото по-късно. Той предложи на Си Триймба да си почине, но арконянецът отказа.
— Ще се явим пред тях заедно — каза Си Триймба, изправяйки се в цял ръст.
Те откриха джедая и Клат’Ха в арконянската зала, където светлините бяха намалени, за да симулират нощ, а музикалните дроиди нежно свиреха на арконянски флейти. Толкова късно в залата имаше малко арконянци. Те бяха със затворени очи и стояха неподвижно като статуи — това бе арконянската форма на сън.
Куай-Гон седеше на бара и пиеше някакъв синкав сок. Клат’Ха беше близо до него, а пред нея на плота имаше недокосната чаша сок. Оби-Гон ги погледна и разбра, че и двамата знаят какво е станало на територията на „Офуърлд“.
— Поне този път сте останали невредими — каза Куай-Гон, оглеждайки го хладно. — Е, откри ли нещо?
— Не — призна Оби-Уан. — Си Триймба бе заловен, преди да намерим термокомите.
— Оби-Уан ни освободи — похвали го Си Триймба. — Бяхме приковани към пода, а той сам се изправи срещу хътянина Грелб…
— Този, който сам стъпва на пътеката на опасността, заслужава да я посрещне сам — остро изрече Куай-Гон.
Очевидно смелостта на Оби-Уан не го беше впечатлила. Си Триймба замълча и изстреля един поглед към Оби-Уан, с който казваше: „Ние опитахме!“