— Умишлено престъпи моя заповед — изрече Куай-Гон.
— Изказвам уважение, но не съм под ваше ръководство, Куай-Гон Джин — тихо рече Оби-Уан. — Както непрекъснато ми напомняте. Куай-Гон се обърна и се вгледа в него за миг. Оби-Уан не можеше да разгадае какво се крие зад този напрегнат син поглед. Най-накрая той заговори:
— Твоите игри само влошиха нещата.
— Аз съм влошил положението? — запита Оби-Уан. — Какво искате да кажете?
— Да влоши го.
Лицето на Куай-Гон остана безизразно, тонът му — равен. Но сега вече Оби-Уан усещаше неговото дълбоко раздразнение. Беше се надявал да спечели уважението на джедая. Но вместо това го гледаха като предател, недостоен дори за голям гняв.
— Промъкнали сте се на територията на „Офуърлд“, нарушили сте самостоятелността им, хванали са ви и се е наложило с оръжие да си пробивате път обратно. Те ще използват това.
— Но рискът си струваше — Оби-Уан опита да се защити. — Ако бяхме намерили термокомите…
Клат’Ха го прекъсна.
— Термокомите бяха намерени преди един час, скрити зад един варел със смазка. Който и да ги е оставил там, е очаквал да бъдат намерени.
Оби-Уан си затвори устата. Куай-Гон беше прав. Беше рискувал крехкия мир на кораба за едно нищо.
— Не разбираш ли, че проблемът не опира до термокомите? — попита Куай-Гон, опитвайки се да говори равномерно. — Джедаят трябва да вижда по-голямата картина. Забраних да се ходи в другата част на кораба, защото исках да намаля напрежението и да възстановя доверието. Как могат „Офуърлд“ да имат вяра на джедаите, ако ги спипат да се промъкват в тяхната територия? Как могат?
Изведнъж помещението се разтресе и се чу тътнеж. Чашата на Куай Гон се плъзна и се разби на пода. Си Триймба се хвана за корема. Алармени сирени започнаха да вият.
— Какво ни е ударило? — извика Клат’Ха.
Оби-Уан знаеше, че ако са се сблъскали с друг кораб или астероид в хиперпространството, звездолетът щеше да бъде разкъсан на парчета. Някъде далеч той чу „Унк, унк, унк“ от оръдията на кораба.
Куай-Гон отиде до илюминатора. Ръката му лежеше върху светлинния меч.
— Пирати — обяви той.
Глава 13
Куай-Гон се затича към мостика по главния коридор. Оби-Уан, Си Триймба и Клат’Ха го последваха. Навсякъде из кораба арконянците виеха от ужас — издаваха странни съскащи звуци, присъщи на расата им. Те се изпокриха в каютите си и залостиха вратите.
Под покривните плоскости на пода Куай-Гон чуваше виенето на генераторите, захранващи щитовете на кораба. Междувременно звукът „Унк, унк“ продължи, докато бластерите стреляха.
Той си мислеше, че знае какво е станало. Понякога пиратите минираха миньорските маршрути. Когато кораб попаднеше на мина, хипердрайвът избухваше и корабът излизаше от хиперпространството.
Щом това станеше, пиратите откриваха огън, унищожавайки оръжията и двигателите на кораба толкова внезапно, че нищо не подозиращите жертви рядко имаха време да реагират.
След това пиратите пращаха абордажни отряди и отмъкваха от кораба всичко, което можеха да вземат от жертвите.
В миньорски транспортен кораб като „Монумент“ нямаше кой знае какво за крадене, но пиратите не знаеха това. Разбираха го чак след като го взривяваха на парчета и претърсеха всяка отломка.
Подът се разтресе от още една експлозия. Докато корабът се извърташе настрани, Куай-Гон стигна до панорамния порт. През него той видя пет тогорянски бойни кораба, всичките с формата на червени хищни птици. Два профучаха покрай панорамния прозорец. Зелените светкавици на бластерите изригнаха от бойните кораби, удряйки се в „Монумент“. Металът скърцаше — сякаш протестираше. Коридорите се изпълниха с мръсен дим.
Оръдията на „Монумент“ бяха замлъкнали. Сега Куай-Гон разбра защо. Оръжейният мостик беше взривен. Парчета от горящи отломки светеха като звезди на мястото, където се беше намирал мостикът.
„Монумент“ се носеше като мъртъв в космоса. Въпреки че звучаха пожарни аларми, никой на мостика не даваше заповеди. Един тогорянски крайцер се насочи бързо към кораба.
Куай-Гон стоеше, наблюдавайки безпомощно как крайцерът приближава. Имаше моменти, когато си мечтаеше да не е сам, моменти, когато му се искаше да не е изгубил последния си падауан Занатос.
— Оби-Уан! — извика Куай-Гон. Макар да нямаше пълно доверие на момчето, той не виждаше друг избор. Имаха нужда от някакъв план. Трябваше да действат заедно, ако искаха да оцелеят.
— Пиратите се готвят да се качат на борда — отсечено каза той. — Ще се опитам да ги спра. Иди на мостика и виж дали екипажът е жив. Ако са загинали, искам да изведеш кораба оттук.