Куай-Гон твърдо гледаше момчето. Знаеше, че иска много. Знаеше, че като джедайски ученик Оби-Уан беше управлявал малко кораби в тренажора, най-вероятно „облачни коли“ на Корускант. Никога не беше пилотирал кораб като този и никога не беше участвал в сражение.
— Мога да се бия с вас — възрази Оби-Уан.
Куай-Гон се обърна и сграбчи момчето за лактите.
— Чуй ме! Този път трябва да ми се подчиниш. Довери се на преценката ми. Мога да задържа пиратите, но всички ще умрем, ако корабът остане неподвижен. Не се тревожи накъде ще се насочим. Просто полети нанякъде. Щом пиратите стъпят на борда, приятелите им няма да стрелят по нас от страх да не убият водачите си. Сега върви. И полети!
Оби-Уан кимна. Куай-Гон забеляза несигурността в очите на момчето. А и самият рицар джедай не беше убеден дали Оби-Уан ще успее да пилотира кораба.
Но не беше и сигурен дали ще съумее да удържи пиратите.
Оби-Уан кимна.
— Няма да ви разочаровам.
Куай-Гон го проследи с поглед, докато Оби-Уан се насочи към мостика, следван от Си Триймба. Изведнъж момчето му се стори толкова младо…
За част от мига Куай-Гон се изкуши да го последва и да остави пиратите на уипхидянците и арконянците. Но миньорите нямаше да могат да се опрат на тогорянците. Налагаше се да се довери на Оби-Уан.
Куай-Гон чу далечен звук от бластери. Това можеше да означава само едно — пиратите бяха стъпили вече на борда. Въпреки, че арконянците гледаха да се скрият от сблъсъка, работниците на „Офуърлд“ с готовност се впуснаха в боя.
Разбира се, пиратите щяха да изпратят повече от един абордажен отряд. Куай-Гон реши да остави екипа на „Офуърлд“ да се оправя сам. Той се впусна по коридора към дока за кацане. Клат’Ха се затича след него.
Той зави на едно разклонение. Огромен тогорянец пират стоеше точно на пътя му, очите му искряха като зелени въглени върху тъмната козина на лицето му. Тогорянецът замахна с огромните си нокти, за да разкъса Куай-Гон.
Но Куай-Гон бе майстор джедай. Силата го беше вече предупредила. Той се наведе под лапата на тогорянския пират, очаквайки това движение, и стисна светлинния меч, закачен на колана му. Острието изскочи и преряза коленете на тогорянеца, който изрева от болка.
Още тогорянци се появиха иззад ъгъла и приближаваха към тях. Клат’Ха, обзета от дива паника, извади бластера си и започна да стреля. Един тогорянец изпищя от болка, по огромните му заострени зъби се появи кръв.
Всички тогорянци отвърнаха на стрелбата със своите бластери. Куай-Гон избягна два изстрела, а след това използва светлинния си меч, за да отбие други три.
Клат’Ха клекна долу, крещейки от бяс. Тя беше умел войн, но врагът ги превъзхождаше двайсетократно. Куай-Гон се закле да направи всичко възможно да запази живота й.
Вратата към мостика беше залостена и нажежена. Оби-Уан усети горещината, която се излъчваше от нея, докато се опита да я отвори. Пожар бушуваше от другата страна. Загърбвайки болката, той се опита да отвори вратата.
— Няма смисъл — каза му Си Триймба. — Това е противопожарна врата. Затваря се, ако на мостика избухне огън.
Оби-Уан се отдръпна от вратата. Директен удар от тогорянските кораби беше поразил мостика. Но поражение от мощен бластер или протонно торпедо би причинило много повече щети от един пожар. Най-вероятно имаше дупка в корпуса.
Беше опасно да се опитва да отвори вратата. Можеше да има само пожар, но можеше и да е по-зле. Всичкият въздух можеше да е излетял навън.
Той си спомни погледа на Куай-Гон, когато джедаят го помоли за помощта му. Този път не трябваше да го разочарова.
Оби-Уан се успокои, за да използва Силата. Той усещаше механизма и само едно малко усилие беше нужно, за да го отключи.
А после какво? Ако отвореше вратата, можеше да бъде засмукан в космоса. Или токсичен дим да пропълзи в коридора и да ги задуши. А можеше огънят да се разпростре из помещенията.
Той нямаше избор. Концентрира се и вратата се открехна.
На мига силен полъх го блъсна в гърба. Оби-Уан остана без дъх, докато корабната атмосфера свистеше край него, изсмуквана от вакуума на космоса. Оби-Уан се задържа на касата на вратата, за да не бъде засмукан навън. Само за това можа да се хване. Зад него Си Триймба се залови за края на едно контролно табло.
Мостикът наистина беше поразен. Въздухът свистеше навън през малката кръгла дупка над панорамния порт.
— Трябва да запуша пробойната! — изкрещя Оби-Уан на Си Триймба.
Но преди Оби-Уан да може да се помръдне, Си Триймба се просна на пода. Той пролази през мостика, хващайки се ту тук, ту там. Оби-Уан можеше само да се държи за вратата и да гледа. Нямаше как да спре Си Триймба, нито да му помогне.