Си Триймба се пресегна към един сферичен компас — кръгъл метален предмет, който служеше за резерва, ако основният навигационен компютър излезеше от строя. Борейки се с пищящия вятър, Си Триймба пристъпи с усилие към корпуса и пусна компаса близо до пробойната. Вакуумът го засмука и след миг въздушното течение утихна.
— Браво на теб! — каза Оби-Уан, когато се затича към пилотската кабина. Капитанът и навигаторът, все още завързани с колани към креслата си, бяха изпаднали в безсъзнание от липсата на въздух. Още минута и те щяха да се задушат. В залата се усещаше топлина. Бластерните изстрели бяха поразили навигационния терминал и метални отломки се въргаляха навсякъде. Но с толкова малко въздух в помещението пожарът беше изгаснал.
Оби-Уан освободи капитана от коланите и го премести на пода. После погледна към контролното табло. Имаше ужасно много светлинки и копчета. За момент главата му се завъртя, не знаеше какво да прави.
Той погледна към панорамния екран.
Тогорянски кораби обкръжаваха „Монумент“. Тежък крайцер, който беше превърнат в боен кораб, кръжеше много близо. Щитовете му трябваше да бъдат свалени, за да може да се движи в такава близост.
Една червена светлинка настоятелно мигаше на таблото до Оби-Уан. Той осъзна, че предните изстрелващи механизми за протонните торпеда са заредени и готови. Те бяха стандартни отбранителни механизми за транспортьори, преминаващи през подобна зона. Компютърът беше извън строя, но и без него момчето се прицели към мостика на бойния кораб.
Сърцето му биеше като лудо. Страхуваше се от това, което трябва да направи. Надяваше се Куай-Гон да е прав, че пиратите няма да посмеят да стрелят по собствените си хора, които бяха на борда. Защото, ако отвърнеха на огъня, щяха да ударят с всичко, с което разполагаха.
— Какво ще правиш, Оби-Уан? — попита Си Триймба, вкопчил се здраво в мостика.
— Ще пратя честитка на тогорянците — намусено отговори Оби-Уан. — Все още не сме мъртви!
Той се пресегна към контролното табло и изстреля протонните торпеда.
Бластерен огън осветяваше коридорите на „Монумент“, заслепявайки Куай-Гон. Той отбиваше изстрелите или ги избягваше.
Мъртви тогорянци лежаха в коридора зад него. Живите пирати препречваха пътя му напред. Виковете им кънтяха.
За момент той се задържа зад мъртвите тела. Искаше му се някой да му помогне. Но хората на „Офуърлд“ се сражаваха на друг фронт.
— Къде са ти арконянците? — извика той към Клат’Ха, — Малко помощ ще ни дойде добре.
— Арконянците не се бият! — извика в отговор Клат’Ха, изпращайки един изстрел към тогорянците. — Най-вероятно са се залостили в каютите си.
— Ами хората на Джемба? — попита Куай-Гон. — Извикай ги на помощ.
— Няма да дойдат — тъжно отвърна Клат’Ха. — Боя се, че оставаме само ти и аз, Куай-Гон.
Тогорянски пират капитан се хвърли напред по коридора, изскачайки от пелената дим. Той беше огромен, почти два пъти по-висок от човек. Черната му броня беше издраскана и носеше белезите на хиляди битки. Човешки череп се мяташе на верига, закачена на врата му. Козината му беше тъмна като нощта, а зелените му очи проблясваха злокобно.
В едната си ръка държеше грамадна вибросекира, а в другата — енергиен щит. Заострените уши на пирата бяха свити назад до черепа му. Той пристъпи напред, за да посрещне човека.
— Запознай се със смъртта си, джедай! — изкрещя тогорянецът пират. — И преди съм ходил на лов за твоята раса, а днес ти ще си моята вечеря!
Изведнъж Куай-Гон осъзна, че пиратите отстъпваха зад черния си капитан. Но нямаше къде да отидат, освен към друг свързващ тунел. Те вероятно се опитваха да го обградят.
Клат’Ха скочи напред и стреля с бластера си. Тогорянецът вдигна щита си и лесно отблъсна атаката. После изправи смъртоносната си вибросекира. Само с едно незначително движение оръжието можеше да отсече човешка глава. Куай-Гон направи плавно движение напред с вдигнат светлинен меч.
— Няма съмнение, че си убивал и преди — меко каза Куай-Гон, — но днес ще останеш без вечеря.
Той скочи към тогорянеца. Пиратът изрева и замахна със секирата.
Заслепяваща светлина, ярка като слънчевите лъчи, освети космоса, когато протонните торпеда достигнаха тогорянския боен кораб.
Оби-Уан предпази очите си, а Си Триймба извика.
Половината от бойния кораб се разпадна, разхвърляйки отломки из пространството. Втори взрив последва първия и арсеналът на бойния кораб експлодира.
Парчета метал заваляха като дъжд върху „Монумент“. Огромна част от бойния кораб се заби в друг тогорянски звездолет.