Оби-Уан нямаше намерение да чака, за да види дали пиратите ще го обстрелват. Докато се съвземаха, той натисна едно копче, зареждайки още торпеда в изстрелващия механизъм.
След като навигационното табло беше извън строя, единственият начин да се управлява корабът беше ръчно. Оби-Уан сграбчи лостовете, дръпна силно назад и активира дроселите. Той чу сухото скърцане на метал. Дали беше повредил двигателите?
Бързо се консултира с терминалите. Видя какъв е източникът на звука. Два тогорянски крайцера бяха захванати към дока на кораба му. Прилагайки силна тяга, Оби-Уан се отскубна от корабите, разкъсвайки херметизираните люкове.
Всичкият въздух около дока щеше да изхвърчи навън.
Куай-Гон беше отишъл да спре абордажните отряди на пиратите.
Оби-Уан стисна зъби и започна неистово да се надява, че само пирати ще бъдат засмукани в космоса заедно с отломките.
Пред него тогорянският кораб откри огън.
Подът под краката на Куай-Гон се разтресе, когато се сблъска с пирата капитан, който тежеше четири пъти повече от него.
Дори и при нормални обстоятелства всички сили на Куай-Гон щяха да отидат, за да отблъсне пирата. Той се опита да запази равновесие, докато отбиваше удара на чудовището.
Пиратът почти падна, но бързо се вдигна, за да замахне с вибросекирата си. Острието се заби дълбоко в дясното рамо на Куай-Гон и той падна на пода.
Джедаят се задъха от режещата болка. Рамото му го болеше така, сякаш гореше. Той се опита да вдигне ръката си, но не успя.
Зад гърба на пирата Куай-Гон чу звук от разкъсан метал. Херметичната връзка се късаше. Неудържимо течение задуха в помещението, докато въздухът на кораба излиташе със свистене. Куай-Гон видя капки от собствената си кръв да прелитат като дъжд при буря.
Бластери и каски на мъртви тогорянци бяха засмукани от залата. Те се блъскаха в огромния тогорянски пират и той вдигна щита си, за да се предпази, отстъпвайки назад.
Куай-Гон позволи на течението да го повлече. Той бе засмукан от вакуума на космоса, но така се приближи към пирата капитан.
Ако загинеше, щеше да вземе чудовището със себе си.
Гъста бластерна стрелба ехтеше на „Монумент“. Тогорянският боен кораб се беше прицелил в мостика, но след внезапното движение на грамадния кораб изстрелите непоразяваха целта.
Оби-Уан избута настрани мисълта за това кой може да е загинал при атаката. Той включи двигателите на заден ход.
Най-близко намиращият се боен кораб започна да стреля напосоки в космоса. На Оби-Уан беше нужен половин миг, за да насочи протонните торпеда, и после ги изстреля към корпуса на бойния кораб.
Докато вакуумът го засмукваше навън, Куай-Гон „повика“ светлинния си меч в лявата си ръка. Той се приготви за удар по краката на пиратския капитан. Тогорянецът скочи високо и избягна разрязващия удар, като след това се приземи с ботушите си право върху лявата ръка на Куай-Гон.
Борейки се с болката, Куай-Гон се опита да вдигне светлинния си меч, но тогорянецът не му даваше да мръдне. Куай-Гон отчаяно се заизвива, но не успяваше да се изплъзне. С притисната лява и ранена дясна ръка Куай-Гон почти не можеше да се сражава с чудовището.
Пиратът капитан изрева лудо и триумфиращо, а въздушното течение свистеше около него. То разкъсваше коридора като торнадо. Куай-Гон едва дишаше.
Изведнъж главата на пирата изчезна. Туловището на тогорянеца се повлече назад, грабнато от жестокия вятър.
Куай-Гон погледна към коридора. Клат’Ха бе клекнала на пода, отчаяно стискаше вратичка на шкафче с една ръка, а с другата държеше мощния бластер.
В разгара на битката тогорянците бяха забравили за жената.
В коридора имаше бронирана врата, която трябваше да се затвори автоматично при падане на въздушното налягане. Но след всички повреди по кораба не беше чудно, че тя не се задейства.
Куай-Гон кървеше силно. Едва-едва дишаше. Съвсем отслабнал, с последната си воля той призова Силата и отмести няколко отломки. Докосна бутоните на вратата и я затвори. Когато ураганът престана да свести през кораба, всичко изпадна в мъртва тишина.
Куай-Гон чуваше само собственото си дишане, а Клат’Ха се бореше да си поеме дъх.
Тогорянският боен кораб избухна във взрив от светлина.
Си Триймба се занимаваше с комуникационното табло, изпращайки сигнали за помощ. Можеше да минат дни, преди Републиката да прати кораб, но можеше и някой звездолет да се отзове след секунди.
Изведнъж бойните тогорянски кораби се отлепиха от „Монумент“. Стрелковият и бойният кораб бяха унищожени. Капитанският им крайцер и вторият абордажен кораб бяха откъснати от корпуса на „Монумент“, а телата на мъртвите пирати летяха из пространството.