Оби-Уан стигна до каютата на Куай-Гон, когато медицинският дроид пръскаше дезифектант върху ужасната рана на Куай-Гон. После започна да я лепи и затваря. Вибросекирата на пиратския главатар беше поразила рамото отзад, чак до ребрата. На Оби-Уан му се зави свят само като гледаше раната, но Куай-Гон седеше спокойно, позволявайки на дроида да си върши работата.
— Извадили сте късмет, че сте оживели — каза медицинския дроид на Куай-Гон. Той обърна поглед към Клат’Ха. — Сега ще отидеш ли да си починеш?
Тя кимна уморено.
— Ще мина да те видя по-късно.
Клат’Ха излезе заедно с медицинския дроид. Вратата се затвори със съскащ звук след тях.
Куай-Гох се отпусна на един стол. Оби-Уан го изчака да заговори или да отбележи присъствието му.
Синият взор на Куай-Гон изучи Оби-Уан за момент.
— Оби-Уан, когато ускори кораба, какви мисли имаше в главата ти?
— Мисли ли? — колебливо попита Оби-Уан. — Не мислех за нищо особено. Просто разбрах, че трябва да се махнем бързо оттам.
Желанието му да не даде грешен отговор го изтощаваше. По-добре щеше да е да каже чистата истина. Куай-Гон щеше или да одобри действията му, или да ги порицае. Оби-Уан се беше изморил от опити да му се хареса.
— Значи не си се замислил за факта, че ще откъснеш корабите им от доковете и че ще убиеш стотици пирати със своето действие? — попита Куай-Гон с неутрален тон.
— Нямах време да мисля какво правя — отвърна Оби-Уан. — Силата ме водеше.
— Беше ли те страх? Беше ли ядосан?
— И двете — призна си Оби-Уан. — Аз … стрелях по пиратите, но не го направих с гняв. Стрелях, за да спася живот.
Куай-Гон кимна едва забележимо.
— Разбирам.
Това беше отговорът, който очакваше Куай-Гон. Той показа, че Оби-Уан навлизаше все по-навътре в Силата.
И все пак Куай-Гон се почувства странно неудовлетворен. Той запита сърцето си. Наистина ли желаеше момчето да се провали в това изпитание? Това би било голям неуспех за един джедай.
Но той не можеше да е несправедлив. Наистина Оби-Уан не го беше разочаровал. Момчето смело беше приело задачата да пилотира кораба. Животът на стотици хора беше в ръцете му, но той не се беше поколебал. Беше защитил честта на учителите си.
Тогава защо на Куай-Гон му беше толкова трудно да му вярва?
„Защото вярвах на друг. С цялата си душа вярвах на Занатос, но резултатът беше катастрофален.“
Чувството за загуба беше толкова силно, че дори и сега Куай-Гон я усещаше като жива рана. По-скоро би поел десетина удара на вибросекирата на пиратския главатар, отколкото отново да усети такава загуба и болка.
Оби-Уан объркано стоеше пред Куай-Гон. Беше толкова изтощен, че краката му трепереха. Правилно ли беше отговорил, или не? Не знаеше. Усещаше само душевната борба на Куай-Гон, която не разбираше. Бяха действали заедно, за да спасят кораба. Би трябвало между тях да се създаде някаква връзка. Но Оби-Уан го чувстваше по-далечен от всякога.
Да заговори ли? Вероятно, ако Оби-Уан беше попитал Куай-Гон какви са били мислите му, джедаят щеше да отговори.
Но преди Оби-Уан да събере смелост, се чу потропване на вратата. Момчето изтича да я отвори.
Си Триймба влезе вътре. Арконянецът беше останал без дъх.
— Какво има? — попита Куай-Гон. Той се изправи и внимателно раздвижи рамото си, за да види дали лепилото е хванало.
— Моля, елате бързо! — каза Си Триймба. — Хътянинът Джемба е откраднал дактила ни!
Глава 15
— Няма да ти се размине — предупреди Куай-Гон хътянина. Той говореше спокойно. Зад Куай-Гон дузина арконянци стояха мълчаливо. Оби-Уан беше сред тях, наблюдавайки гърба на джедая. Куай-Гон беше ранен лошо и изглеждаше на ръба на припадъка.
Джемба се разтресе от учудване, подобно на гигантски сив червей.
— Какво можеш да направиш, жалък джедай? — избумтя ликуващо той. — Никой не може да спре великия Джемба! Твоите арконянци бяха твърде страхливи, за да се изправят срещу пиратите. Те се изпокриха, докато моите хора се сражаваха и загиваха. Скоро тези страхливци ще бъдат мои роби!
Джемба и бандата му бяха превзели залата на арконянците. Стена от работници на „Офуърлд“ — хътяни, уипхидянци, човеци и дроиди — се издигаше зад гърба на Джемба. Работниците на „Офуърлд“ бяха готови за бой. Куай-Гон, Оби-Уан и арконянците гледаха дулата на поне тридесет бластера. Някои от злодеите на „Офуърлд“ държаха щитове и носеха брони. Хората на Джемба очевидно бяха сложили ръка не само върху арконянския дактил. У тях бяха повечето оръжия на борда.