— Не — призна Си Триймба, — но не желаем да умрем.
— Тогава трябва да му се опълчите — убеждаваше ги Клат’Ха. — Когато се изправите пред опасност, вие издигате стена и се криете зад нея. Така действат арконянците. Но когато някой ви разруши стената, вие скачате срещу него. Джемба не е по-добър от обикновен вредител. Той цели да ви унищожи. А ние можем да го разгромим.
Клат’Ха извади бластера си и миньорите на „Офуърлд“ вдигнаха оръжието и щитовете си, готови за стрелба. Оби-Уан изгледа разярената жена. Нейната ярост изпълваше стаята. Нужна беше само една искра, за да се възпламени обстановката.
Но това беше битка, която щяха да изгубят. Куай-Гон беше прав. Сега не беше нито времето, нито мястото за нея. Джемба трябваше да бъде спрян. Но не можеха да направят това.
— Си Триймба? — извика Оби-Уан. — Приятелю? Моля те само за едно — спри!
Куай-Гон му хвърли изпълнен с уважение поглед, но Оби-Уан нямаше време да му се порадва. Той концентрира цялото си внимание върху Си Триймба. Понякога приятелството действаше там, където Силата не можеше.
Си Триймба се обърна към Оби-Уан, разкъсван. Да се отдели от арконянците щеше да е дръзка постъпка за него. Това беше известно на Оби-Уан. Той изчака, знаейки, че ако заговори пак, ще обиди Си Триймба.
Си Триймба кимна бавно. После се придвижи към отсрещната страна на помещението, за да застане до Оби-Уан и Клат’Ха.
Едва доловим шум изпълни стаята. Един по един арконянците последваха Си Триймба.
Глава 16
Срещата приключи с патова ситуация. Не оставаше нищо друго, освен да се разотидат. Оби-Уан остана с Куай-Гон. Въпреки, че джедаят запази пълно спокойствие по време на сблъсъка, пот беше избила по челото му. Оби-Уан само можеше да си представя каква концентрация е била нужна на Куай-Гон, за да постигне това.
— Ще ви заведа в каютата ви — каза му Оби-Уан. Той знаеше, че Куай-Гон се чувства слаб, щом джедаят не се опита да се противи.
Докато стигнаха до коридора, където беше каютата на Куай-Гон, походката му беше станала несигурна, а погледът му се бе замъглил. Той беше благодарен, че Оби-Уан беше с него. Когато зави зад последния ъгъл, майсторът джедай се спъна. Оби-Уан го хвана за ръката и го изправи.
— Зле ли се чувствате? — попита Оби-Уан с глас, изпълнен с тревога.
— Ще се оправя — едва изрече Куай-Гон. — Аз… просто трябва… да се концентрирам.
Оби-Уан му помогна да влезе в каютата си и изчака, докато джедаят седна. От сблъсъка насам един план зрееше в съзнанието му. Този път нямаше да направи грешката да не уведоми Куай-Гон за него.
— Майстор Джин — започна Оби-Уан, — хрумна ми една идея. Ще се върна във въздушните шахти в територията на „Офуърлд“. Вече знам разположението им. Ще изчакам докато Джемба остане сам, и ще му направя засада.
Куай-Гон затвори очи за момент, сякаш предложението на Оби-Уан му донесе толкова болка, колкото и раната му.
— Не — равно изрече той. — Няма да ходиш там.
Само преди мигове Куай-Гон беше впечатлен от начина, по който Оби-Уан се бе справил със ситуацията и как се беше отдръпнал от Джемба с достойнство. Сега момчето плетеше невъзможни планове, позволявайки на емоциите да победят здравия разум.
Разбира се, Куай-Гон трябваше да признае, че идеите му бяха не по-безразсъдни от тези, които самият той беше имал на младини. И все пак почувства толкова силно разочарование, че се изненада. Чувствата му непрекъснато ли ще го изненадват, когато има контакт с това момче?
Куай-Гон изморено се надигна от стола. Рамото, което пиратът беше поразил, избухна в пламъци от болка. Досега беше държал тази болка настрани, но тя вече започна да го побеждава.
— Вижте, ранен сте — каза Оби-Уан. — Знам, че не можете да се биете. Но аз мога да го направя вместо вас. Мога да потисна гнева си и да се изправя срещу Джемба. Ако Джемба е мъртъв…
— Нищо няма да се промени — изморено довърши Куай-Гон. — Оби-Уан, не разбираш ли? Целта не е да убиеш Джемба. Той е само един хътянин. Има още много алчни и зли като него. Ако го убиеш, няма да спреш злите му кроежи. Друг като него, дори и по-лош, може да заеме мястото му. Ние трябва да научим тези разумни същества…
— Но той е зъл, нали? — попита Оби-Уан.
— Джемба е несправедлив — внимателно отговори Куай-Гон.
— Не съм виждал по-зъл от него! — избухна Оби-Уан.
Тъжна усмивка се изписа на устните на Куай-Гон.
— На толкова много места ли си ходил, млади Оби-Уан?
Оби-Уан замълча. Имаше много да учи. Сърцето му крещеше, че Джемба е зъл и превръща в роби невинни жертви. Ако някой заслужаваше ужасна съдба, то това беше хътянинът. Но той щеше да се вслуша в думите на Куай-Гон.