— Джедаят дава много на своите приятели — замислено каза Си Триймба. — Той защитава слабите и се сражава за общото благо. Ние не смятаме, че е лошо да искаш да се представиш добре. Не, това не е алчност.
Оби-Уан кимна, все още загледан в тъмното море. Той почувства силно желание да си бъде у дома, в Храма, където правилата бяха ясно очертани и обосновани. Тук той се чувстваше изгубен.
— След няколко часа ще съмне. Досега направи твърде много за мен, Си Триймба. Ще ми помогнеш ли още един, последен път?
— Разбира се, че ще ти помогнем — без колебание рече Си Триймба. Но как?
— Помогни ми да преодолея гнева си — каза Оби-Уан. Ръцете му бяха свити в юмруци. Той се вгледа в тях и разтвори пръсти. — Чувствам огромна ярост към Джемба. Той използва другите за собствена изгода и заради това искам да го убия. Но не ми харесват чувствата, които ме владеят в момента. Куай-Гон беше прав. Ако се опитам да спра Джемба, ще удовлетворя единствено своята собствена ярост.
— Изглеждаш ми спокоен — отбеляза Си Триймба.
— Нещо се е случило — тихо каза Оби-Уан. — Току-що го осъзнах. Куай-Гон никога няма да ме вземе за падауан. Според него съм недостоен и сигурно не греши. Може би не съм създаден за това.
— И не си ядосан? — учудено попита Си Триймба.
— Не съм — отговори Оби-Уан. — Чувствам се особено, Си Триймба. Сякаш някакъв товар ми падна от плещите. Може би от мен ще излезе добър фермер. А да бъдеш добър… да бъдеш добър човек е много по-важно от това да бъдеш джедай.
— Ами Джемба? — попита Си Триймба.
— Веднъж Йода ми каза, че има трилиони жители в галактиката, но само няколко хиляди са рицари джедаи. Обясни ми, че не можем да поправим всяко зло. Всички същества трябва да се научат да защитават това, което е правилно, без непрекъснато да разчитат на джедаите. Може би точно това трябва да направят арконянците. Не знам какво ще се случи в бъдеще, но днес избрах да не се впускам в бой.
Оби-Уан се обърна към Си Триймба.
— Помолих те да се отделиш от твоите арконянци, за да ми дадеш шанс да ви помогна. Не се отричам от обещанието си. Не искам пак да те виждам безжизнен поради липса на дактил. Ще те защитавам, Си Триймба.
Глава 18
Джедайските лечителски техники на Куай-Гон изискваха да вложи цялата си енергия в заздравяването на разкъсаните мускули и борбата с инфекцията. Но мислите му неспирно се насочваха към Оби-Уан, към поражението, изписано по лицето на момчето.
Защо младежът проявяваше толкова настоятелен стремеж? През годините беше виждал много като него. Всеки път той внимателно им обясняваше, че нямат качества да бъдат рицари джедаи. Беше го правил от състрадание, за да не разберат горчивата истина твърде късно. Не беше ли така?
Твърдо решен, Куай-Гон се излегна на кушетката. Съжаленията щяха да го държат буден, а той се нуждаеше от сън.
Корабът беше зловещо тих. Всички бяха изтощени от битката с пиратите. Куай-Гон чуваше само плисъка на вълните, разбиващи се в брега, и мекото ритмично жужене на някакви животни, които търсеха нещо под кораба.
Той спа неспокойно поради болката и тревогите, които не можеше да изкаже. Полусъбуден от измъчения си сън, Куай-Гон се надигна и прекоси помещението, за да вземе кърпа и да избърше потното си чело. Пийна малко вода и след това залепи пламналото си чело върху хладната стомана на малкия илюминатор. Неравните скали в далечината сякаш трептяха и вибрираха. Дали треската му се влошаваше? Странна, жълтеникава мъгла размазваше погледа му.
Беше станал твърде рано. Куай-Гон се върна при кушетката. Този път той заспа дълбоко и не сънува нищо.
Когато се събуди в ранни зори, дясната му ръка беше изтръпнала, но пооздравяла. Един корабен дроид бе почистил туниката му. Докато се обличаше, той усети, че е гладен. Това беше добър знак.
Докато отиваше към кухнята, забеляза, че корабът е като разбунен кошер. Арконянците забързано пренасяха личните си вещи.
Попита един от тях какво е станало.
— Идва приливът — каза арконянецът — и може да наводни кораба. Двигателите са в ремонт и няма да можем да се вдигнем навреме. Наредено ни е да се евакуираме.
— Евакуация ли? — учудено попита Куай-Гон. Имайки предвид дрейгоните навън, това си беше чиста опасност. — къде ще се евакуирате?
— На хълмовете, по високите места на острова. Екипажът е открил някакви пещери. Трябва да стигнем до тях, преди слънцето да изгрее и чудовищата да се събудят.
Арконянецът се забърза, теглейки тежки торби и кутии.
„От лошо — към по-лошо!“ — каза си Куай-Гон. Обстрелвани от пирати, бяха попаднали в непознат свят, докато Джемба държеше пистолет на слепоочието им. А сега се налагаше да изоставят кораба, да се крият в пещери и да разполагат с ограничени запаси. Той усети надигаща се заплаха. Може би пиратите ще се появят, за да ги довършат. Има вероятност да умрат от глад или да се избият един друг. Приливът може да е толкова висок, че да погълне целия остров.