Роджър Зелазни
Силата, що през схемата води тока
Не харесвам този разказ. Той е кратичък и е тук поради особена причина. Малко пъти в живота си съм писал нещо, преди да е трябвало да го правя; което означава, че то си стоеше във фурната, а аз го извадих и сервирах преди да се е сготвило напълно. Поиграх си с известно количество идеи, включително изкуствена интелигентност, травма от детството и контрол над съзнанието, и се надявах да сътворя строен и прилично изработен разказ, с определена дължина. По това време живеех в Балтимор, и през същата година Фред Пол трябваше да бъде почетен гост но Балтикон, местен клуб за фантастика. Бях поканен да го интервюирам като част от програмата. Направих го, а след това той благосклонно отведе мен, Джуди и още един приятел на вечеря в Милър’с, един от любимите ми местни ресторанти.Докато вечеряхме, той ми поиска разказ за колекцията, която събирал. Аз откликнах с охота, но мозъкът ми бе пълен с хрумванията, отпреди това. Съответно, реших да ги употребя, и написах тази история. Както казах, не бях напълно удовлетворен от прекалено схематичното представяне на някои от тези идеи в нея. Но се получи нещо любопитно. Истинската история започна да изкристализира, докато пишех тази — история, както си я представих, прекалено дълга, за да успея да се вместя в крайния срок на Фред. Истинската история трябваше да бъде У дома си е палача, една от най добрите ми новели. И тя е, все пак, една вариация: Упражнение за раздвижване, разказ, чието написване послужи за направата на нещо по-добро. Ако не бяха Балтикон и Шатобрианът, и Милър’с, следващата история, никога нямаше да съществува и и не знам какво щеше да стане с … Палача.
…И бях прегазен от сила, превъзхождаща моята собствена.
Впечатление за подводен каньон: гигантски стар талвег; беззвездна, безлунна нощ; мъгла; ивица плаващи пясъци; ярка горна част на фар високо над мен.
Движех се през Каньона на Хъдсън, проучвах утаечните пластове, прониквах надолу през тинята и калта, забивах сондата отново и отново. Анализирах и записвах същността, плътността и разпределението на различните пластове в накрайника на сондата; след което я промивах, отивах към следващото възможно място и повтарях всичко; ако данните даваха надежда, започвах да копая дупка — по трудния начин — и когато я изкопавах, заставах на дъното и вземах поредната проба; най-често не се налагаше: беше пълно с пукнатини, дълбоки цепнатини и дупки, причинени от ерозията. От време на време хвърлях някое подходящо парче подходящо в мелачката в центъра на тялото ми и топилната пещ го превръщаше в сила; от време на време заставах неподвижен, подхранвах огъня и усещах налягането на 270 метра стълб от Атлантически океан; и излъчвах електромагнитни вълни, минавайки през видимия спектър и отвъд него, излъчвах звуци, и долавях отраженията им.
За момент загубих дъното под краката си. Наместих се и възвърнах равновесието си. След това нещо в мен потрепери, и в един много кратък миг от действителността усетих раздвоение, две съзнания. Разгърнах сетивна мощ, неизползвана досега от мен — повече като рефлекс, отколкото съзнателно — и локализирах смущението с абсолютна точност в мига, когато ефектите й се проявиха.
Течението ме помете от талвега и ме блъсна в каменната стена, струпана от лявата ми страна, започна да ме лашка и подхвърля от единия до другия край на коритото, след което непреодолимото налягане на калната вода ме отнесе надолу по течението. Локализирах епицентъра на земетресението на около шестдесет и два километра на юг-югоизток. За да допълни впечатлението за подводен каньон: тежък прашен смерч; загаси светлината на фара.
Не можех да повярвам на късмета си. Бях попаднал в плен. Бил съм пометен в кладенец с над шестдесет километра в час, заровен в кал, затрупан, подмятан, дърпан, обръщан, отново изравян, притискан, въртян, пускан на свобода и отново закопаван в дълбините на бездната. Записах всичко. По едно време се смяташе, че подводните каньони представляват останки от сухоземни каньони, формирани в ледниковата епоха, и залети с вода при повторното издигане на моретата. Но това становище е било прекалено крайно. В ледовете е трябва да бъдат заключени невъзможно големи количества вода, за да запълнят дълбочините до такава степен впоследствие. Хийзън и Юинг от Ламонт бяха тези, които фактически издигнаха първите основателни предположение, че причинители са плътните течения, въпреки че други като Дали вече го бяха предположили преди тях; и мисля, Хийзън бе казал, че никой видял плътно течение на живо не би могъл да оцелее. Разбира се, той е имал предвид тогавашното ниво на развитие, отпреди няколко десетилетия. Все пак, аз се почувствах извънредно щастлив, че положението ми позволява да се възползвам от всички предимства на този шок, да регистрирам силите, посредством които са били издълбани и изгладени стените на каньона, плътността и скоростта на частиците, температурните скокове… От въодушевление издадох почукващ шум.