И тогава, отново долових някъде много надълбоко в съзнанието си онова разцепване, затормозеното двойно съзнание, като че ли всичко излиза леко от фокус, и всяка мисъл е сама за себе си, бързо прелитаща сянка. Странното усещане се задълбочи, страничните мисли се сплетоха в нещо цялостно, нещо, което ми убягна, потъна в мъгла и изчезна. След като премина, се почувствах цялостен по някакъв особен начин, вътрешната самота ми бе достатъчна и ме дари със степен на контрол, която никога не съм осъзнавал, че притежавам. Разпрострях съзнанието си с непознат досега далечен обхват и продължих да изследвам надалеч и още по-надалеч…
Направих предпазливо усилие да възвърна стабилността си, като разбирах, че дори и аз бих могъл да бъда унищожен. Колко невнимателен съм бил! Течението можеше да се възседне и така да те отнесе чак долу до равнините в бездната. Продължих да изпробвам степента на познанието си, напредвайки, припуквайки при всяко ново откритие.
— Леко, Дан! Виж какво шоу прави. Остави го!
— Май си прав, Том.
Той се облегна, свали стереовизьора и разкопча каишките на телефактора. Свали специалните ръкавици, чрез които сетивната информация се предаваше посредством микроминиатюризирани турбо-въздушни предаватели; размота ремък след ремък, разкачи силовата и двигателната обратни връзки. Том отиде до него и му помогна. Когато свършиха, обвивката на телеоператора увисна в U-образната вътрешност на конзолата подобно на изкормено ракообразно. Дан попи потта от челото си и прекара пръсти през косата си. Том му помогна да се измъкне от кабината и да седне на един стол пред монитора.
— Потиш се като свиня. Сядай. Да ти донеса ли нещо?
— Остана ли кафе?
Да. Минутка.
Том напълни една чаша и му я подаде. Разположи се наблизо в другия стол. Двамата мъже се обърнаха към екрана. Той показваше същото вихрено течение, калта и скалното струпване, наблюдавани от Дан във визьора на шлема. Но сега, тези неща бяха просто обекти. Вън от дистанционната манипулаторна система, той вече не беше част от тях. Отпи от кафето си и продължи да разглежда течението.
— … Ето това е късмет, — каза, — Да се натъкнеш на нещо подобно и то от първия път.
Том кимна. Лодката се полюшваше леко. Конзолата издаде глух звук.
— Да, — каза Том, хвърляйки един поглед на индикаторите, — това е премия, вярно е. Виж това кално течение! Ако уреда му устои, значи ще успеем по целия маршрут.
— Мисля, че ще успее. Изглежда вече се стабилизира. Този мозък наистина функционира. Докато боравех с него, просто усещах работата на малките тунелни невристорни съединения, и формирането на собствени вътрешни връзки. Освен това му предадох достатъчно желание за работа, а и той вкара достатъчно данни… Той оформи свои собствени пътеки. Той… се научи. Когато започна земетресението, предприе независими действия. Вече почти не се нуждае от мен.
— Освен, за да го научиш на нещо ново, ако пожелаем впоследствие да го използваме за друго.
Дан кимна разсеяно.
— Да…И все пак, докато е под контрола ти, се дивиш на това, което научава сам. Усещането беше особено… когато осъзнах, в крайна сметка, че е стигнал до неговия си еквивалент на познание. Когато взе решение сам, за да се приспособи към слабия първи шок. Виж сега как сам контролира състоянието си… Той знае какво става.
— Виж! Направо можеш да видиш проклетите малки завихряния! Движи се с около седемдесет километра в час и тази тиня продължава да се върти все по-бързо. … Трябва да е било наистина страхотно да чувстваш как я преодолява.
— Доста особено беше. Точно когато се случи, усетих все едно… докоснах нечие друго съзнание. Боя се, че не мога да го изразя другояче. Беше все едно до моето собствено съзнание внезапно просветна нечие друго напълно реално, там долу и като че ли осъзнаваше моето съществуване, просто за секунда. След това всеки от нас тръгна по пътя си, и смятам, че момчетата от невропсихото и кибернетиците са били прави. Мисля, че сме създали изкуствен интелект.
— Това направо ме смразява, — каза Том, водейки си бележки. — Не беше ли един швейцарец, който още през деветнадесети век пръв се е позовал на плътните течения, за да обясни как калта от Рона се е озовала в Женевското езеро — това видя ли го!? Откъсна цяло парче от стената! Йее, уцелихме страхотен водовъртеж.