— Ако стигне до равното, веднага искам проби. Разполагаме с последни проби, и те трябва да са в състояние да ни дадат дълбочината на седиментните отлагания в този склон. След това, ако можеш, пак го върни, където беше, за проби, които да сравним с тези, които взе преди малко. Аз…
— чудя се какво ли мисли за себе си… и за нас?
— Откъде ще знае за нас? Знае само това, което си го научил, и каквото научава в момента.
. Там той ме почувства, точно накрая. Убеден съм.
Том се засмя.
— Наречи го тогава част от религиозното му осъзнаване. Ако стане много своенравен, можеш да го сразиш с гръмове и мълнии. … Май наближава седемдесет и два!
Дан допи кафето си.
— Нещо странно ми хрумна току що, — каза след няколко секунди. — Ами ако някой върши с нас същото — контролира ни и наблюдава света през нашите сетива — без ние да знаем?
Том вдигна рамене.
— И защо ще го прави?
— А ние защо го правим с тази машина? Може да се интересуват от плътните течения на тази планета — или от нашите експерименти с подобни уреди. Това имам предвид. Всичко може да е. Няма как да разберем?
— Дай да ти донеса още едно кафе, Дан.
— Добре, добре! Зарежи метафизиката. Просто бях толкова близо до онова усещане с машината… Представих си се откъм подчинената страна на управлението. Но усещането вече премина.
— Този, когото току-що фидирах — се приближи до присъствието ми повече от всеки друг преди него!
— Несъмнено, поради аналогичното изживяване със собственото му фидиране. Интересно е все пак. Остави го на мира за малко.
— Да. Интересно причинно поле. Дава ми пауза за размисъл дали нещо не би могло да фидира и нас?
Доман перегрира.
— Защо нещо ще иска да ни фидира?
— Не знам, И не бих могъл да знам.
— Нека ти донеса една В-зарядка.
— Добре.
Воик отново взе кварцкуба.
— Какво правиш?
— Малка настройка, която бях забравил. Ето. …Дай ми тази В-зарядка.
Те се отпуснаха и започнаха да фекулират.
— Какво правиш, Дан?
— Забравих да го пусна.
— Какво?
— Да му дам пълна автономия, да го пусна. Трябваше да претоваря подчиняващите вериги, за да ги изгоря.
— Ти… Ти… Да. Разбира се. Ето ти кафето. …я виж този склон от тиня!
— Това наистина си го бива, Том.
Почукване. Подхвърлям всяко полезно парче в мелачката си.