Не забеляза следи от изстрели, от хладно оръжие, никакви следи от тъп предмет, използван като оръжие срещу двамата полицаи. Какво се бе случило, по дяволите? Огледа по-отблизо полицая във ваната. И видя. Охлузване върху лявата буза.
И двете ченгета бяха пребити с юмруци. Някой бе примамил тези момчета, беше се приближил и ги бе подредил. И после бе отвлякъл Жан. Ди Палма се върна в стаята и седна на леглото. Жан вече бе минала през ада. Защо това трябваше да се случи точно с нея?
— Той ме измами, онова копеле — сподели тя с него при първото му посещение в болницата. — Грег настоя да отида до Губернаторския остров. Никога не бях чувала за това място. Каза, че успял да надхитри бюрократите. Но не можел да ми говори по телефона. Каза ми, че се опитва да ти спаси живота, че баща му щял да те убие, но ти не си искал да чуеш за това. Твърдеше, че си го ненавиждал и не си отговарял на обажданията му.
— Прав е бил, че го ненавиждах — каза Ди Палма. — Но е излъгал за всичко останало. Грег не се е свързвал с мен след краткия ни разговор за Тароко.
— Нямаше как да разбера, че лъже. Помислих си, че съм ти задължена да разбера какво става и да те предупредя. Исусе, той беше толкова убедителен. Каза, че ако ти разбереш за срещата ни, ще се опиташ да я осуетиш. Не бивало да ти казвам. Искал просто да се реваншира за това, че се е държал толкова зле с мен. Наистина ме убеди. Знаех, че си получил информация от него, и помислих, че знае нещо.
— Какво стана на Губернаторския остров?
— Само след две минути разбрах, че той лъже, и знаеш ли какво? Той си призна. Каза, че ме извикал, за да те прецака, точно така се изрази. След като научиш, че съм отишла при него, си щял да се побъркаш. Просто искал да си върне. В този момент направо превъртях.
Ди Палма се усмихна.
— И аз така чух. Казаха ми, че гласът ти се чувал по целия остров.
— Не ме интересуваше. Наистина добре го подредих. Нарекох го с всички обидни думи, които ми дойдоха наум. Даже го зашлевих. Бях като побъркана. Изведнъж започна да ми се гади. Едва не припаднах. Грег ми наля едно питие, мисля, че беше „J & В“, само това си спомням. После се събудих в болницата.
— Някой е сложил отрова в бутилката. Грег също е пил с теб. Очевидно е пийнал малко повече.
Жан се изправи в леглото и покри лице с шепи.
Бебето. Тя не само бе изгубила детето, което очакваше. Тя не знаеше кой е бащата.
Ди Палма я хвана за ръката.
— Тод ми каза, че детето е било мое.
Тя го погледна.
— Така ли каза?
Той кимна.
Жан изтри сълзите си с ръка.
— Кажи на сина си, на сина ни, че много го обичам. Много, много.
— Сама му го кажи.
— Ще го направя. Мили боже, какъв товар ми падна от сърцето. Ако Тод не беше се върнал в Ню Йорк, ако ми се наложеше да живея, без да знам това…
Отново покри лице.
Франк я взе в прегръдките си. След малко тя го попита:
— Свърши ли си работата с ФБР?
— Почти. За около десет секунди на някого му хрумна страхотната идея, че аз съм очистил Ван Руутън и същевременно съм се опитал да се избавя от теб. Ревнив съпруг и всички тези глупости. По-късно разумът им надделя.
— И ние плащаме на тези хора, за да ни защитават. Сега кого подозират?
— Лин Пао. Ако Грег беше оживял, той щеше да загуби много. Досега загубите му са малки. По-голяма част от американските му операции продължават да действат. Сега достойно ще може да се появи на срещата в Хонконг.
— Ами какво става с Тод и Лин Пао? — попита Жан.
— Познаваш Тод. Той спазва обещанията си.
— И ти ще отидеш с него.
— Той ми е син.
Ди Палма седна върху празното легло на жена си и се опита да се успокои. Не беше изчезнала отдавна. Преди два часа говориха по телефона. Той я посещаваше и през трите дни на престоя й, понякога и по два пъти дневно. Исусе, тя толкова мразеше болниците.
Пресегна се към телефона. Трябваше да се обади в полицията. Да им каже, че Жан е изчезнала.
Телефонът иззвъня. Той вдигна слушалката и се заслуша.
— Ало? Там ли е Франк ди Палма?
— Кой се обажда?
— Хектор Чакон. Шерифът. Обадих се в апартамента ви и взех този номер от едно хлапе, Бенджи. Казах му, че е важно да си поговорим. Срещнахме се, когато…
— Знам кой сте. Сега не мога да говоря с вас. Жена ми е отвлечена. Трябва да се свържа с полицията.
— Знам къде е тя.
Ди Палма се изправи. Бастунът се претърколи върху коленете му и падна на пода.