— Слушам.
— Ще я изведат извън страната. Вероятно вече са тръгнали.
— Извън страната? Какво говориш, по дяволите? Можеш да знаеш това само ако си замесен.
— Нямам нищо общо с отвличането на жена ти, но знам кой го направи. Ти ще ми помогнеш и аз ще ти помогна. Някой се опита да ме убие тази вечер. Сигурен съм, че ще продължат да опитват, докато постигнат своето. Както вече казах, ти ще ми помогнеш и аз ще ти помогна…
— Чакон, кой отвлече жена ми?
— Губиш си времето, господин Ди Палма, а точно сега нямаш много време. Колкото по-скоро се съберем и измислим нещо, толкова по-скоро ще научиш нещо за жена си.
Франк затвори очи.
— Кога можем да се срещнем?
— Бих казал, че можем да го направим още сега.
Деветнадесет минути по-късно, зад една бодега14 на Сто и пета улица и Лексингтън авеню, той се срещна с Хектор Чакон. Около тях бяха струпани кашони с ананаси, кокосови орехи, кафяви корени от таро и полуузрели банани. Миризмата на осолена моруна бе по-силна от тази на плодовете. Чакон искаше срещата да се проведе в Източен Харлем, на негова територия.
Магазинчето принадлежеше на чичо му. Четиримата латиноамериканци с пистолети и мачете от другата страна на вратата му бяха братовчеди. Чакон си имаше телохранители, но се страхуваше от силата и парите на Нелсън Бърлин. Беше със същото пилотско яке и каубойски ботуши, които носеше и при срещата им на Губернаторския остров. Само че сега не беше толкова нахакан. Изглеждаше уплашен до смърт.
— Къде е жена ми? — попита Ди Палма.
Чакон разкопча якето си и той видя затъкнатия в колана му колт.
— Вече е на път към Тайван. Хората на Лин Пао я взеха от болницата и я качиха на самолета. Трябваше да летя с нея, затова знам. Става дума за еднопосочен полет. От такъв не се връщаш обратно.
— И защо именно Жан?
Той сви рамене.
— Нямам представа. Изглежда, че ти си направил нещо на Лин Пао и той иска да ти върне с твоята старица.
Ди Палма се намръщи и се замисли. Сега всичко бе на лична основа между него и Черния генерал. Вече не се противопоставяха Ди Палма и Ван Руутън, а Ди Палма и Лин Пао. Нещо много лично. Дали беше заради дискетата? И ако е така, защо не преследваше него? Какво, по дяволите, беше направил, за да го накара да постъпи така? Нямаше значение. Просто трябваше да си върне Жан.
— Какво искаш от мен? — попита.
Чакон вдигна рамене, после ги отпусна.
— Искам помощта ти, за да мога да остана жив. Тази вечер Нелсън Бърлин се опита да ме очисти. Проклетият кучи син искаше да ми свети маслото.
— Знаеш твърде много за убийството на сина му.
Изненаданият поглед на пуерториканеца потвърди думите му.
— Единственото, което те свързва с Бърлин, е Ван Руутън. Защо иначе ще иска смъртта ти? Сигурно е вътрешна работа. Постъпил си адски глупаво, като си си помислил, че можеш да се отървеш. Колко ти плати той, за да убиеш сина му?
Чакон поклати глава.
— Не на мен, човече. За това трябва да говориш с проклетия Стам. Той ми даде бутилката. Аз просто влязох в стаята, взех една бутилка и оставих друга. Това е. Нямах представа какво ще стане.
— Да-а, точно така. Когато режеш месото толкова тънко, със сигурност ще пукнеш от глад. Наистина ли мислиш, че някой ще повярва на тази глупава история?
— Знам правилата на играта. Печели онзи, който пръв се качи на борда. Ако мога да се предам в близките ден-два, после да помоля за защита, сигурно ще се оправя.
— Ти и Ван Руутън. Два брилянтни мозъка в действие. Знаеш ли какво мисля, че се е случило? Мисля, че си видял възможност да позабогатееш. Не ти е било достатъчно онова, което са ти платили. Полакомил си се и си се върнал за още.
Пуерториканецът сведе поглед към ботушите си.
— Понякога сам трябва да се бориш за хляба си, нали разбираш?
— Бърлин не е от хората, които можеш да измамиш. Но предполагам, че вече си го разбрал.
Чакон докосна кашон с кокосови орехи.
— Бях тръгнал да се срещна с мацката си. Тя живее на Западната двайсет и трета, до парка. Трима типове ме чакаха пред блока й. Хора на Стам. Шибани копелета. Обясниха ми, че съм спечелил първата награда — безплатно пътуване до Тайван. Еднопосочно. Аз и жена ти. Казаха, че екипажът бил китайски и че пилотът се казвал Вон Хунг Лоу. Забавни типове.