Стам едва не подскочи от бюрото, когато ядосаният Бърлин скочи на крака и сграбчи слушалката с две ръце.
— Слушай какво, испанско копеле, мен никой, ама никой не ме изнудва, разбираш ли? Мога да те изтрия от лицето на земята и на никого няма да му пука от това.
— По-добре се успокойте, господин Бърлин. Така или иначе аз ще си взема своето.
— Не разбираш и дума от това, което ти казвам, нали? Такива като теб никога не разбират. Ако ти платя сега, къде е гаранцията, че няма да се върнеш за още? Къде е гаранцията, че няма да пъхнеш ръка в джоба ми и никога да не я извадиш от там?
— Хей, искам просто да си разчистим сметките. Заложих си задника заради теб, сега си искам моето. Мамка му, те сигурно знаят, че това е вътрешна работа. Вече разпитаха всички дежурни поне по два пъти и като че това няма край. Аз…
Лицето на възрастния мъж почервеня.
— Твоите проблеми не ме интересуват. Достатъчно дълго ме задържа вече. Сега ще ме извиниш. Имам си работа.
Тресна слушалката и погледна към Стам.
— Ти трябваше да се погрижиш за това малко гаднярче.
— Моите хора го подцениха. Той…
Бърлин не се сдържа. Никога не го правеше.
— Не ти се плаща за извинения. Ако не можеш да се справиш с това, ще намеря друг, който ще може. Обещавам ти го.
Стам се почувства по-унизен от улично псе. Внимателно сложи шапката върху сивата си перука и го последва във фоайето, а после навън в студената нощ.
Една от трите лимузини, паркирани пред фоайето, беше тяхна. На летището не се виждаше жива душа. Единствените хора бяха униформените шофьори, застанали край колите. Един от тях беше обърнат с гръб; другият се наведе и огледа предната гума на колата си.
Шофьорът на Бърлин не беше излязъл от колата. Стам изтича напред, отвори задната врата и пропусна Бърлин. „Колкото по-скоро излетим, толкова по-добре — помисли си. — Когато наближим Тайван, старецът ще започне да се притеснява за Лин Пао. И ще престане да рита задника ми.“
Стам влезе в колата, затвори вратата и видя пред себе си Франк ди Палма. Той държеше в лявата си ръка „Смит & Уесън 38“. С другата си ръка стискаше бастуна от черен дъб.
Дейв хвърли поглед през рамото му. На предната седалка се бяха разположили две азиатчета. Едното бе хлапето на Ди Палма.
Вратата от страната на Бърлин се отвори и влезе Бенджи, облечен в шофьорска униформа. След като се настани срещу Бърлин, той свали шофьорската си фуражка, хвърли я на пода и извади изпод сакото си автомат „Узи“.
Стам кимна.
— Франк.
— Дейв. Как е жена ти?
— Добре се справя. Спасиха яйчника й, а това е важно нещо.
— Радвам се да го чуя. Ако нямате нищо против, бихме искали да пътуваме заедно с теб и господин Бърлин до Тайван.
Стам се усмихна.
— На мен не ми пука. Вие какво ще кажете, господин Бърлин?
Бърлин се обърна към Ди Палма:
— Какво ви кара да си мислите, че ще ви позволя да се качите в самолета ми?
Франк се наведе към него.
— Това, че Лин Пао държи жена ми и аз ще те убия на място, ако не правиш каквото ти казвам.
Бенджи погледна към Стам, чиито очи не се откъсваха от Ди Палма.
— Има ли охрана в самолета? — попита Ди Палма.
Стам поклати глава.
— Това не е пътуване за забавление. Пътуваме само ние и двамата пилоти — това е всичко.
Той погледна през прозореца отдясно и видя дузина китайски хлапета, които стояха на тротоара и гледаха към колата. Едното беше с шофьорска униформа и палто. Определено вътре можеше да се събере още един като него.
— Твои ли са? — попита Стам.
Ди Палма кимна.
— Всичките.
Бърлин промълви малко по-смирено:
— Ди Палма, даже ако ви пуснем в самолета и стигнете до Тайван, вие ще имате големи неприятности. Очевидно отивате там, за да се заемете с Лин Пао. Да приемем, че оцелеете, което е малко вероятно, как смятате да напуснете страната? Или не сте мислили за това?
— Преди около четиридесет години ти си изнасилил и си убил сестра си — напомни му Франк. — Преди няколко дни уби сина си. Предполагам, че това те притеснява. — Въздъхна. — Докато идвах насам, все се питах защо не си взел Жан със себе си. После разбрах. Ти си убил една жена и след това си станал собственост на Лин Пао. Решил си, че е най-умно да не се замесваш в убийството на друга жена и да оставиш куките на Черния генерал да се забият още по-дълбоко в плътта ти.