Тия Три били изковани последни и притежавали най-велико могъщество. Нарекли ги Нария, Нения и Вилия, тоест Пръстени на Огъня, Водата и Въздуха и били украсени с рубин, елмаз и сапфир; и от всички елфически пръстени Саурон най-много жадувал да притежава тях, защото носителите им можели да възпират разрухата на времето и да изцеляват умората на света. Но не можел да ги открие, понеже били предадени в ръцете на тримата най-премъдри, които укрили Пръстените и вече никога не ги употребили открито докато Единствения оставал у Саурон. Затова Трите се съхранили неосквернени, тъй като Келебримбор ги бил изковал сам и ръката на Саурон нито веднъж не ги докоснала; ала дори и те били подвластни на Единствения.
От онова време не стихнала войната между елфите и Саурон; Ерегион се превърнал в пустош, Келебримбор загинал, а портите на Мория се затворили навеки. Пак тогава Елронд Полуелф изградил своя дом-крепост Имладрис, наричан от хората Ломидол; и дълго изтраял този дом. Но Саурон сбрал в свои ръце всички други Пръстени на Всевластието; и ги предложил на други народи от Средната земя, като се надявал по този начин да покори ония, що ламтят за тайно и забранено могъщество. Седем пръстена дал на джуджетата; а на хората дал девет, защото и тук, както във всичко друго, те се оказали най-податливи на волята му. И във всички пръстени освен Трите вселил Саурон своето тайно коварство (а това не било трудно, понеже имал дял в тяхното създаване) и проклятие паднало над тях, та в крайна сметка винаги погубвали своя носител. Джуджетата обаче се оказали упорити и непокорни; те открай време не търпят чужда воля и умело укриват своите мисли, а крепките им тела не могат да бъдат превърнати в сенки. Своите пръстени използвали само за придобиване на богатства; ала сърцата им станали гневливи и алчни, а дори и само от туй произтекли насетне много беди в полза на Саурон. Разказват, че в древни времена всяка от легендарните Седем съкровищници на техните крале била сътворена с помощта на златен пръстен; ала тия съкровищници отдавна са разграбени и драконите ги погълнали, та някои от Седемте Пръстена изчезнали в техния огън, а други Саурон успял да си възвърне.
Хората се оказали най-уязвими за хитрините. Ония, що си служели с Деветте Пръстена, станали най-могъщи сред древните крале, чародеи и пълководци. Извоювали слава и несметни богатства, ала всичко туй ги водело към погибел. Изглеждало, че са надарени с вечен живот, но скоро този живот се превръщал в непосилен товар. Когато желаели, можели да крачат невидими от простосмъртни очи из този наш свят под слънцето, а сами виждали неща от недостъпния нам отвъден мир; ала често съзирали само призраци и заблуди, пратени от Саурон. И един по един, рано или късно, в зависимост от вродената им сила и първоначалните зли или добри намерения, те попадали под ярема на своя пръстен и ставали роби на Единствения който бил у Саурон. Тогава прекрачвали в царството на сенките и бродели по света невидими за когото и да било, освен за онзи, що носел Пръстена-повелител. Това били Духовете на Пръстена, наречени Назгули — най-страшни сред слугите на Врага; мрак бродел по техните стъпки и гласовете им били гласове на смъртта.
А горделивата алчност на Саурон се разраснала неимоверно, та решил да стане повелител на цялата Средна земя, да унищожи елфите и ако е възможно, да тласне Нуменор към гибел. Не търпял вече ни свобода, ни чужда воля и се обявил за Властелин на света. Все още умеел да се преобразява, тъй че при нужда знаел как да заблуди човешкия взор и да се представи за достолепен и мъдър. Ала винаги предпочитал да властва чрез страх и жестокост; и ония, които съзрели как сянката му обгръща света, го нарекли Мрачен владетел или просто Враг; сбрал той под своята власт всички зли твари от Морготово време, които били оцелели по земята или под нея, а орките станали негов покорен народ и се множали като мухи. Тъй започнали Черните години, наричани от елфите Време на бягство. През ония дни мнозина елфи от Средната земя избягали към Линдон, а оттам отпътували през морето и повече не се завърнали; а мнозина били погубени от Саурон и неговите слуги. Но в Линдон мощта на Гил-галад продължавала да расте, та Саурон все още не смеел да мине отвъд планините Еред Луин и да нападне Заливите; а Нуменорците помагали на Гил-галад. Навсякъде другаде плъзнала властта на Саурон и непокорните трябвало да дирят убежища из планини и гори, вечно гонени от страха. На юг и на изток почти всички човешки племена му се покорили и в ония дни станали могъщи, издигнали множество градове с крепки каменни стени и свирепи били техните армии, въоръжени с мечове от желязо. За тях Саурон бил едновременно крал и божество; и треперели от страх пред него, защото дворецът му бил обгърнат в пламъци.