Много съкровища и изумителни творения на великото си изкуство донесли Изгнаниците от Нуменор; а сред тях най-прославени били Седемте камъка и Бялото дърво. Бялото дърво било израсло от плода на прекрасния Нимлот, който растял сред кралския дворец в нуменорската столица Арменелос, преди Саурон да го изгори; а Нимлот на свой ред произхождал от Тирионското дърво, което било създадено от Явана във Валинор по подобие на величествения Телперион. Като спомен за Елдарите и светлината на Валинор, Дървото било засято в Минас Итил пред двореца на Исилдур, тъй като именно той спасил някога плода от унищожение; Камъните обаче били поделени.
Елендил взел три от тях, а синовете му по два. Елендил разположил своите в град Ануминас и в кулите върху Емин Бераид и Амон Сул. А Камъните на синовете му били в Минас Итил, Минас Анор, Ортанк и Осгилиат. Вълшебството на тези Камъни позволявало на онзи, който надникнел в тях, да съзира далечни неща както по място, тъй и по време. Най-често показвали само околностите на другите Камъни, защото магията им ги карала да се стремят един към друг; но човек, надарен с крепка воля и могъщ разум можел да се научи да ги насочва накъдето пожелае. Тъй Нуменорците често узнавали най-съкровените тайни на своите врагове и нищо не им убягвало в дните на тяхната мощ.
Разказват, че кулите върху Емин Бераид не били изградени от Нуменорските изгнаници, а сам Гил-галад ги построил за своя приятел Елендил; и там Всевиждащият камък бил в най-високата кула, наречена Елостирион. В тази кула често се уединявал Елендил и гледал отвъд необятното море, когато мъка по изгубената родина изпълвала душата му; и казват, че понякога виждал в далечината кулата на Авалоне да се извисява над Ересеа, където е бил и си остава до днес Камъкът-повелител. Тия камъни били подарени от Елдарите на Амандил, бащата на Елендил, за да носят утеха на Верните от Нуменор в най-мрачните дни, когато над оная страна паднала сянката на Саурон и елфите вече не можели да я посещават. Наричали ги Палантири, тоест виждащи отдалече; ала отдавна са изчезнали всички Камъни, що някога били донесени в Средната земя.
Тъй Изгнаниците от Нуменор основали своите кралства в Арнор и Гондор; но не минали много години и станало ясно, че техният враг Саурон също се е завърнал. Както казахме, той се промъкнал потайно в своето древно кралство Мордор зад Планините на Сянката Ефел Дуат, а тази страна граничела с Гондор откъм изток. Там, над долината Горгорот, била изградена огромната и могъща крепост Барад-дур, наричана още Черната кула; и в ония земи имало огнена планина, която елфите наричали Ородруин. Тъкмо затова някога Саурон бил избрал тамошните места, понеже използвал за магиите и ковашките си дела огъня, що бликал от земните недра; и в страната Мордор бил изковал Пръстена-повелител. Дълго се спотайвал из мрака, додето накрая си сътворил нов телесен облик; и този облик бил страшен, понеже притворната му красота изчезнала навеки когато рухнал в бездната заедно със земите на Нуменор. Тогава пак взел Всевластния Пръстен и се обгърнал с могъщество; и дори сред най-великите елфи и хора малцина устоявали на лютата злоба в Окото на Саурон.
Скоро Саурон почнал да се подготвя за война срещу Елдарите и хората от Задмория, а Огнената планина отново запламтяла. Като зърнали отдалече пушека над Ородруин и разбрали, че Саурон се е завърнал, Нуменорците дали на планината новото име Амон Амарт, сиреч Съдбовен връх. И от изток и юг към Саурон се стекли огромни пълчища слуги; а сред тях имало и мнозина от народа на Нуменор. Защото по време на неговия престой в онази страна мракът проникнал в сърцата на почти всички нейни поданици. Мнозина от ония, които плавали на изток и изграждали крепости по бреговете, вече били покорни на злата му воля и охотно приели да му служат в Средната земя. Но поради могъществото на Гил-галад тези силни и жестоки владетели предпочитали да се заселват далече на юг; имало обаче двамина, Херумор и Фуинир, които си извоювали власт над кръвожадния народ на Харадримите, обитаващи из просторните земи южно от Мордор отвъд устието на Андуин.
Когато сметнал, че времето е назряло, Саурон връхлетял с огромна войска върху младото кралство Гондор, превзел Минас Итил и унищожил Бялото дърво на Исилдур. Но Исилдур успял да избяга и да спаси една млада фиданка, рожба на Дървото; заедно със съпругата и синовете си слязъл с кораб надолу по реката и отплавал от устието на Андуин да търси Елендил. А в Осгилиат Анарион храбро се отбранявал от Врага и дори го отблъснал към планините; но Саурон довел нова войска и Анарион разбрал, че ако не дойде помощ, кралството му е обречено.