— Но Единственият е бил изгубен — казал Митрандир — и докато лежи в неизвестност, има надежда да победим Врага, ако обединим своите сили, без да се бавим.
Тогава двамата свикали Белия съвет; и Митрандир настоявал за незабавни дела, но Курунир се противопоставил и посъветвал другите засега да изчакат и да видят какво ще стане.
— Защото не вярвам — рекъл той, — Единственият вече някога да бъде открит в Средната земя. В Андуин е паднал и според мен водите отдавна са го отнесли в Морето. Там ще лежи чак до края, докато светът бъде разбит и дълбините излязат наяве.
Затуй по онова време не било сторено нищо, макар че Елронд предусещал бедата и казал на Митрандир:
— И все пак предричам, че Единственият тепърва ще бъде открит, а тогава пак ще пламне война и с тази война ще дойде краят на днешната епоха. С нов мрак ще завърши тя, освен ако своенравната съдба ни прати незнайна помощ, ала дотам моят взор не достига.
— Много незнайни неща има по този свят — отвърнал Митрандир, — а помощта често идва от ръцете на слабите, когато Премъдрите се препънат.
Тъй тревога обзела Премъдрите, ала още никой не подозирал, че Курунир се е поддал на черни мисли и вече таи измяна в сърцето си; защото желаел не някой друг, а сам той да открие Великия Пръстен, та да завладее безмерна мощ и да управлява света по своя воля. Прекалено дълго бил изучавал лукавствата на Саурон с надеждата да го победи и вече виждал в него не враг, а съперник, комуто завиждал. Смятал, че щом Саурон се появи открито, Пръстенът ще потърси своя господар, а бъде ли той прогонен, то и безценното съкровище ще остане да лежи незнайно къде. Затова бил готов да приеме гибелната игра и засега да остави Саурон на мира, като се надявал чрез своите магически умения да изпревари както Врага, тъй и своите приятели щом Пръстенът излезе наяве.
Разположил бдителна стража по Перуникови поля; ала скоро забелязал слугите на Дол Гулдур да претърсват цялата река из оная област. Тогава разбрал, че Саурон вече знае как е загинал Исилдур; обзет от страх се оттеглил в Исенгард и го укрепил, но продължавал да прониква все по-дълбоко в древните премъдрости за Пръстените и тяхното сътворяване. Нито дума обаче не казвал пред Съвета, понеже все още се надявал пръв да узнае къде е Пръстенът. Сбрал огромна армия от съгледвачи и сред тях имало множество птици; защото Радагаст му помагал, без да знае за неговата измяна и смятал, че това е само част от предпазните мерки срещу Врага.
Ала сянката падала все по-тежко над Мраколес и към Дол Гулдур се стичали злите твари от всички мрачни кътчета на света; отново ги обединявала една воля и злобата им била насочена към елфите и последните Нуменорци. Накрая Съветът се сбрал отново и Премъдрите дълго обсъждали древните знания за Пръстените; и там Митрандир казал:
— Не е необходимо Единственият да бъде открит, защото докато не бъде унищожен и продължава да съществува на този свят, жива ще е и силата в него, а Саурон ще расте и ще се надява. Няма я някогашната мощ на елфите и техните приятели. Скоро Врагът ще стане прекалено силен за вас дори без Великия Пръстен; защото той владее Деветте и си е възвърнал три от Седемте. Да ударим сега.
Този път Курунир се съгласил, защото искал Саурон да бъде прогонен от Дол Гулдур, който бил прекалено близо до Великата река. Така за последен път подкрепил Съвета и всички обединили своята мощ; нападнали Дол Гулдур, пропъдили Саурон от неговите владения и за кратко време в Мраколес отново настанал покой.
Но ударът бил нанесен твърде късно. Защото Мрачният владетел го предвиждал и отдавна се готвел за този момент; а деветте Улаири били дошли преди време да подготвят завръщането му. Тъй че бягството било само привидно, скоро Саурон се завърнал и преди Мъдреците да му попречат, навлязъл пак в древното си царство Мордор и наново изградил мрачните кули на Барад-дур. И през онази година Белият съвет се събрал за последен път, а подир туй Курунир се оттеглил в Исенгард и престанал да се съветва с когото и да било.
Орките прииждали по Средната земя, а из далечните южни и източни области дивите племена се въоръжавали. А сетне сред прилива от страх и слухове за война предсказанието на Елронд се сбъднало и Единственият наистина бил намерен по толкова странна случайност, че дори сам Митрандир не успял да я предвиди напълно; но Курунир и Саурон още не знаели за това. Защото Пръстенът бил изваден от Андуин далеч преди да се сетят за него — още преди края на кралската династия в Гондор го намерило едно дребно създание от чудноватите рибарски племена, които живеели край реката; и това същество го отнесло в недостъпно и мрачно скривалище дълбоко под планините. Там лежал Пръстенът, додето в годината на щурма срещу Дол Гулдур пак го намерил един заблуден пътник, бягащ към земните дълбини от потеря на орките; и пътникът го отнесъл към далечни земи — чак до страната на Перианите, наричани още Дребен народ или Полуръстове, които живеели в западните области на Ериадор. И до онова време елфите и хората почти не им обръщали внимание; и нито Саурон, нито който и да било от Премъдрите освен Митрандир не се сещал за тях.