Благодарение на щастливия случай и своята бдителност Митрандир узнал за Пръстена преди вестта да стигне до Саурон; заколебал се тогава, обзет от тежка тревога. Защото прекомерно могъщество криел този Пръстен, та никой от Мъдреците не можел да го използва, освен ако желаел като Курунир да стане на свой ред тиранин и мрачен владетел; ала не можели и вечно да го укриват от Саурон, нито пък да го унищожат даже чрез цялата магическа сила на елфите. Затова Митрандир с помощта на северните Дунеданци разположил зорка стража около страната на Перианите и зачакал. Но Саурон имал множество съгледвачи и скоро чул за Единствения Пръстен, та пратил Назгулите да го вземат. Тогава пламнала война и Третата епоха завършила също тъй, както била започнала — с битка срещу Саурон.
Очевидците на тогавашните деяния, подвизи и чудеса са разказали другаде преданието за Войната на Пръстена и нейния завършек с ненадейна победа и отдавна очаквана скръб. Тук ще кажем само, че в ония дни наследникът на Исилдур дошъл от далечния Север, взел строшения меч на Елендил и наново го изковал в Имладрис; а после тръгнал на бой като най-велик пълководец сред людете. Името му било Арагорн, син Араторнов, трийсет и девети пряк потомък на Исилдур, но от всичките си прадеди тъкмо той най-много приличал на Елендил. В Рохан избухнали сражения и предателят Курунир бил повален, а крепостта Исенгард рухнала; и пред Града на Гондор се разиграла велика битка и там навеки потънал в мрака първият помощник на Саурон — господарят на Минас Моргул; а Исилдуровият наследник повел армиите на Запада към Черните порти на Мордор.
В онази последна битка се сражавали Митрандир, синовете на Елронд, кралят на Рохан, благородниците от Гондор и потомъкът на Исилдур със своите Дунеданци от Севера. Там най-сетне срещнали пагубно поражение и доблестта им била напразна; защото Саурон се оказал прекалено силен. Ала в онзи час се сбъднали словата на Митрандир и помощ дошла от ръцете на слабите, когато Премъдрите се препънали. Защото, както разказват много предания и песни, спасението дошло от Дребния народ на Перианите, живеещи в дупки по хълмове и ливади.
Разказват, че по молба на Митрандир един Полуръст на име Фродо взел страховития товар и придружен само от верния си слуга минал през мрак и заплахи, за да стигне накрая чак до Съдбовния връх, без Саурон да усети; и там захвърлил Великия Пръстен на Всевластието в огъня, от който бил сътворен, та злото най-сетне изчезнало завинаги.
Тогава Саурон се сгромолясал, отлетял като злокобна сянка и напуснал света навеки; а кулите на Барад-дур рухнали и земята се разтресла от страшния грохот. Тъй отново настанал мир и нова пролет разцъфнала над света; и наследникът на Исилдур бил коронясан за крал на Гондор и Арнор, а Дунеданците се възвисили и си възвърнали някогашната слава. Пак цъфнало Бялото дърво сред двореца в Минас Анор, защото Митрандир намерил младата фиданка сред снеговете на връх Миндолуин, който се извисявал над Града на Гондор; и докато растяло това дърво, споменът за Древните дни не гаснел в сърцата на кралете.
До голяма степен всичко това било постигнато поради мъдростта и бдителността на Митрандир, който през последните дни разкрил цялото си благородно величие и в бели одежди препуснал напред към сраженията; ала чак когато му дошло време да си замине станало известно, че той дълго е съхранявал Червения Пръстен на Огъня. Отначало този Пръстен бил поверен на Кирдан от Заливите; ала Кирдан го предал на Митрандир, защото знаел кой е той, откъде идва и къде ще се завърне.
— Вземи този Пръстен — рекъл му, — защото тежки мъки и грижи ти предстоят, ала той ще те подкрепя във всичко и ще те пази от умора. Туй е Пръстенът на Огъня и чрез него може би пак ще запалиш в сърцата древната доблест сред този изстиващ свят. Колкото до мен, сърцето ми е обърнато към Морето и аз ще остана край сивите брегове, за да пазя Заливите додето отплава последният кораб. Тогава ще те чакам.
Снежнобял бил онзи кораб и дълго траял градежът му, а още по-дълго очаквал края, за който говорел Кирдан. Ала когато всичко било вече сторено и наследникът на Исилдур поел властта над хората от Запада, тогава станало ясно, че с могъществото на Трите Пръстена е свършено и светът изглеждал мрачен и състарен в очите на Първородните. По онова време последните Нолдори вдигнали платна от Заливите и навеки напуснали Средната земя. А най-последни от всички към Морето се отправили Пазителите на Трите Пръстена и доблестният Елронд взел кораба, който Кирдан бил подготвил. Все по-надалеч от Митлонд отплавал този кораб, додето моретата на Изкривения свят останали далече под него, ветровете на заобленото небе престанали да го достигат и понесен из висините над световните мъгли преминал към Древния Запад и тъй дошъл краят на всички легенди и песни за Елдарите.