Айнури — Свещените, първите същества, сътворени от Илуватар — Валарите и Маярите, преди създаването на Еа.
Акалабет — Низвергната земя — адунаическо (нуменорско) название, отговарящо по смисъл на елфическото Аталанте. Така се нарича и легендата за падението на Нуменор.
Алдарон — Повелител на дърветата, елфическо име на Ороме, наричан още Таурон.
Алдудение — Жалба за Двете дървета, съчинена от един от Ваниярите на име Елемире.
Алкаринкве — Величествен, име на звезда.
Алкарондас — големият кораб, с който Ар-Фаразон отплава за Аман.
Алквалонде — Лебедов пристан, главен град и пристанище на Телерите по бреговете на Аман.
Алмарен — първото място, където се заселват Валарите в Арда преди второто нападение на Мелкор — остров сред едно обширно езеро в Средната земя.
Аман — Благословена, освободена от зло, име на западната страна отвъд Великото море, в която се заселват Валарите, след като напускат остров Алмарен. Често наричана Блаженото царство.
Амандил — Онзи, който обича Аман, последен владетел на Андуние в Нуменор, потомък на Елрос и баща на Елендил; отплава към Валинор и не се завръща.
Амарие — елфическа девойка от Ваниярите, в която е влюбен Финрод Фелагунд. Остава във Валинор.
Амлах — син на Имлах и внук на Марах; водач на недоволните хора от Естолад, който по-късно се разкайва и постъпва на служба при Маедрос.
Амон Амарт — Съдбовен връх, името, дадено на Ородруин, когато огънят му отново се разгаря след завръщането на Саурон от Нуменор.
Амон Ереб — Самотният хълм, разположен между Рамдал и река Гелион в Източен Белерианд.
Амон Етир — Хълм на съгледвачите, издигнат от Финрод Фелагунд на изток от портите на Нарготронд.
Амон Гварет — хълмът, върху който е изграден Гондолин сред долината Тумладен.
Амон Обел — хълм сред Бретилския лес, върху който е изграден Ефел Брандир.
Амон Руд — Голият хълм, самотно възвишение в земите южно от Бретил; скривалище на Мим и разбойническата банда на Турин.
Амон Сул — Връх на вятъра в кралство Арнор. (Бурния връх във „Властелинът на пръстените“.)
Амон Уилос — елфическо название на Ойолосе.
Амрас — брат-близнак на Амрод, най-малкият син на Феанор; загива заедно с Амрод при нападението срещу народа на Еарендил по устието на Сирион.
Амрод — виж Амрас.
Анадуне — Западна земя, или Задмория, название на Нуменор в андунаическия (нуменорския) език (виж Нуменор).
Анаел — сив елф от Митрим, който осиновява Туор.
Анар — елфическо име на Слънцето.
Анарима — име на съзвездие.
Анарион — по-младият син на Елендил, който заедно с баща си и брат си Исилдур избягва от потъването на Нуменор и основава в Средната земя изгнаническото Нуменорско кралство; владетел на Минас Анор; загива при обсадата на Барад-дур.
Анатар — Повелител на даровете, име, под което се представя Саурон през Втората епоха, докато се явява в красив облик пред Елдарите, останали в Средната земя.
Анах — проход, който се спуска от Таур-ну-Фуин (Дортонион) в западния край на Еред Горгорот.
Ангабар — Железните мини, издълбани в Пръстеновите планини около равнината на Гондолин.
Ангаинор — веригата, изкована от Ауле, с която Валарите оковават Мелкор.
Ангбанд — Железен затвор, Железен ад, могъщата крепост на Моргот в северозападните области на Средната земя.
Англахел — меч, изкован от метеоритно желязо, който Тингол получава от Еол и по-късно дава на Белег; след като бива изкован наново за Турин, мечът получава името Гуртанг.
Ангреност — Желязната крепост, нуменорска крепост по западните граници на Гондор, по-късно обитавана от магьосника Курунир (Саруман); виж Исенгард.
Ангрим — баща на Горлим Нещастни.
Ангрист — Режещ желязо, нож, изработен в Ногрод от майстора Телчар; Берен го взима от Куруфин и го използва, за да отсече Силмарила от короната на Моргот.
Ангрод — третият син на Финарфин, който заедно с брат си Аегнор отбранява северните склонове на Дортонион; загива в Дагор Браголах.