Дор-ломин — южна област на Хитлум, която Фингон поверява на Хадоровия род; родно място на Хурин и Морвен. Владетелката на Дор-Ломин — Морвен.
Дор-ну-Фауглит — Земя под задавящия прах; виж Анфауглит.
Дортонион — Земя на боровете, просторни гористи плата по северните граници на Белерианд, наречени по-късно Таур-ну-Фуин. Във „Властелинът на пръстените“ се споменава в песента на Дървобрад: „На платото Дортонион, сред борови гори през зимата качих се.“
Дор Фирн-и-Гуинар — Страна на живите мъртъвци, име на област в Осирианд, където живеят Берен и Лутиен след своето завръщане.
Драконовият шлем на Дор-ломин — наследство на Хадоровия род; носен от Турин; наричан също Шлем на Хадор.
Драуглуин — огромен върколак, убит от Хуан в Тол-ин-Гаурхот; облечен с неговата кожа, Берен се промъква в Ангбанд.
Древни дни — Първата епоха.
Дренгист — дълъг залив, който прорязва планините Еред Ломин, защитаващи Хитлум откъм запад.
Дуилвен — петият от притоците на Гелион в Осирианд.
Дунгортеб — виж Нан Дунгортеб.
Дунеданци, Дунедаини — Западни едаини; виж Нуменорци.
Дурин — владетел на джуджетата от Хазад-дум (Мория).
Духове на Пръстена — роби на Деветте човешки пръстена, най-могъщи сред слугите на Саурон; наричани още Назгули и Улаири.
Еа — светът, видимата вселена; на елфически език означава То е или Да бъде — словото, което изрича Илуватар, когато започва съществуването на Света.
Еарвен — дъщеря на Тинголовия брат Олве от Алквалонде; омъжва се за Финарфин от Нолдорите. Благодарение на нея в жилите на Финрод, Ородрет, Ангрод, Аегнор и Галадриел тече кръвта на Телерите, поради което им се разрешава да посещават Дориат.
Еарендил — наричан още Полуелф, Благословения, Пресветлия и Мореплавателя; син на Туор и Турго-новата дъщеря Идрил; избягва от разрухата на Гон-долин и край устието на Сирион се оженва за Елвинг, дъщеря на Диор; заедно с нея отплава до Аман и умолява Валарите да помогнат в борбата срещу Моргот; обречен да плава в небесата със своя кораб Вингилот, носейки Силмарила, който Берен и Лутиен са извоювали в Ангбанд. Името означава онзи, който обича морето.
Еарендур (1) — владетел на Андуние в Нуменор.
Еарендур (2) — десети крал на Арнор.
Еарнил — трийсет и първи крал на Гондор.
Еарнур — син на Еарнил; последен крал на Гондор, с когото завършва родът на Анарион.
Еарраме — Морско крило, корабът на Туор.
Егладор — ранното име на Дориат, преди да бъде обгърнат от Пояса на Мелиан; вероятно е свързано с названието Еглати.
Егларест — най-южният залив на областта Фалас по крайбрежието на Белерианд.
Еглати — Изоставен народ; така се наричат онези Телери, които остават в Белерианд да търсят Елве (Тингол), докато основният отряд на Телерите заминава за Аман.
Едаини — виж Атани.
Едрахил — водач на елфите от Нарготронд, който придружава Финрод и Берен в техния поход и загива в тъмниците на Тол-ин-Гаурхот.
Езелохар — зелената могила във Валинор, върху която растат Двете дървета; наричана още Королайре.
Ейтел Иврин — Изворите на Иврин под Еред Ветрин, от които започва река Нарог.
Ейтел Сирион — Изворите на Сирион върху източния склон на Еред Ветрин, където се намира голямата крепост на Финголфин и Фингон (виж Барад Ейтел).
Екая — елфическо название на Отвъдното море, обкръжаващо Арда. Наричано още Отвъден океан.
Ектелион — елфически благородник от Гондолин, който при падането на града унищожава предводителя на Балрозите Готмог и сам загива в схватката.
Елберет — най-често употребяваното име на Варда в синдаринския език, означаващо звездна кралица. Виж Елентари.
Елве — наричан Синголо, тоест сивоплащ; заедно с брат си Олве води отряда на Телерите в тяхното пътешествие на запад от Куивиенен, докато се изгубва в Нан Елмот; по-късно владетел на Синдарите, управляващ от Дориат заедно с Мелиан; получава Силмарила от Берен; убит в Менегрот от джуджетата. На синдарински език наричан (Елу) Тингол. Виж Мрачни елфи, Тингол.
Елвинг — дъщеря на Диор, която избягва от Дориат със Силмарила, омъжва се за Еарендил край устието на Сирион и заминава с него за Валинор; майка на Елронд и Елрос. Името означава звездна пяна; виж Лантир Ламат.