Казват, че когато Варда привършвала своя труд, а той не бил кратък, когато за пръв път закрачил Менелмакар по небосвода и заблестял синият огън на Хелуин сред мъглите по границите на света — в онзи час се пробудили Чедата на Земята, Първородните на Илуватар. Край огряното от звездни лъчи езеро Куивиенен, що означава Вода на пробудата, се отърсили те от съня, в който ги бил потопил Илуватар; и докато се изправяли безмълвно край Куивиенен, взорът им срещнал най-напред звездите сред небосвода. Затуй от тогаз навеки обикнали звездната светлина и почитали Варда Елентари повече от който и да било друг сред Валарите.
В премеждията на този свят формите на земи и морета неведнъж са били рушени и претворявани; реките не са запазвали едни и същи корита нито пък планините са оставали неизменни, тъй че няма вече връщане към Куивиенен. Ала сред елфите се мълви, че той бил далече на север и изток в Средната земя, край залив на вътрешното море Хелкар; а това море се разливало там, където нявга били недрата на мощната планина Илуин, преди Мелкор да я повали. Много води се стичали натам от източните възвишения и първият звук, що чули елфите, бил ромонът на потоци и звънката песен на капки по гладкия камък.
Дълго живели те в своя първи дом край водите под звездния небосвод и бродели по Земята, препълнени с изумление; започнали да говорят и да дават названия на онуй, що съзирали. Себе си нарекли Куенди, тоест онези, що говорят на глас; защото още не били срещали други създания, владеещи слово и песен.
И след време се случило тъй, че Ороме поел по ловни пътеки из далечния изток, а сетне свърнал на север покрай бреговете на Хелкар и навлязъл в сянката на Източните планини Орокарни. Изведнъж неговият жребец Нахар мощно изцвилил и спрял на място. Зачудил се Ороме и щом се ослушал сред тишината на тия земи под звездите, като че дочул отдалече да долита песен на множество гласове.
Тъй Валарите сякаш случайно открили най-сетне ония, които тъй дълго очаквали. А щом съзрял Елфите, Ороме се изпълнил с почуда, тъй като изведнъж се явили пред него толкоз прекрасни и непредвидени. Защото така е с Валарите: извън Света всичко може да бъде предречено с музика или показано във видение отдалеч, ала който влезе наистина в Еа, всяко нещо му се явява ненадейно, съвсем ново и неподвластно на предсказания.
Отначало първите Чеда на Илуватар били далеч по могъщи и велики, отколкото в сетнешните епохи, ала не и по-красиви; защото макар че в зората на тяхната младост хубостта на Куенди била по-голяма от всяка друга на тоя свят, тя не е изчезнала и до днес — продължава да живее в Западните земи, а скръбта и мъдростта само я обогатяват. Ороме начаса обикнал Куендите и на техния собствен език ги нарекъл Елдари, що означава Народ на звездите; ала това име носят само онези, които го последвали по дългия път на запад.
И все пак мнозина Куенди го посрещнали с ужас; виновен за туй бил Мелкор. Защото разказват и до днес мъдреците, че недремещият Мелкор пръв узнал за пробуждането на Куендите и пратил сенки и зли духове да дебнат и бродят наоколо. Още години преди идването на Ороме често се случвало елфите да изчезват, когато се залутат надалеч сами или на малки групи; другите казвали, че ги е хванал Ловецът и тръпнели от страх. И наистина, най-древните елфически песни, чието неясно ехо още се помни в Западните земи, разказват как безформени сенки бродели из хълмовете над Куивиенен или внезапно засенчвали звездите по небосвода; пеят още за Черния конник върху бесен жребец, който преследвал изгубените, за да ги плени и разкъса. А понеже Мелкор люто ненавиждал конника Ороме и треперел пред него, то навярно или наистина е пращал мрачните си слуги като конници, или е пръскал лъжовни слухове, та всички Куенди да бягат от Ороме, ако случайно го срещнат.
Затуй когато Нахар изцвилил и Ороме се явил между тях, някои Куенди се скрили, а сетне побягнали и се изгубили навеки. Но които имали храбростта да останат, бързо разбрали, че Великият конник не е изчадие на мрака, защото по лика му блестяла светлината на Аман и привличала неудържимо най-благородните елфи.