Нан Дунгортеб — или само Дунгортеб; преведено в текста като Долина на Страшната смърт. Намира се между стръмните склонове на Еред Горгорот и Пояса на Мелиан.
Нан Елмот — гората на изток от река Келон, където Елве (Тингол) бива омагьосан от Мелиан и се изгубва; по-късно в тази гора живее Еол.
Нан-татрен — Върбова долина, в текста преведено като Страна на върбите; местността, където река Нарог се влива в Сирион. Във „Властелинът на пръстените“ Дървобрад използва в своята песен варианти на това име от езика на Върховните елфи: Сред върбов лъг в Тасаринан напролет крачех аз. Ах, как ухае пролетта сред Нан-тасарион!
Нарготронд — Великата подземна крепост на река Нарог, създадена от Финрод Фелагунд и унищожена от Глаурунг; название и на цялото кралство Нарготронд, обхващащо земите на изток и на запад от Нарог.
Нария — един от Трите елфически Пръстена, наричан Пръстен на Огъня или Червения пръстен; носен от Кирдан, а по-късно от Митрандир.
Нарн и Хин Хурин — Разказ за децата на Хурин, дълга балада, от която е подбран текстът на двайсет и първа глава; авторството се приписва на поета Дир-хавел — човек, който живял край устието на Сирион по времето на Еарендил и загинал при нападението на Феаноровите синове. Нарн означава легенда в стихове, но без мелодия.
Нарог — най-голямата река в Западен Белерианд, извираща от Иврин под Еред Ветрин; влива се в Сирион в областта Нан-татрен.
Народ на Халет — виж Халадини и Халет.
Нарсил — мечът на Елендил, изработен от майстор Телчар от Ногрод; счупва се, когато Елендил загива в двубой със Саурон; за Арагорн от парчетата бива изкован нов меч, наречен Андурил.
Нарсилион — песен за Слънцето и Луната.
Наугламир — Джуджешката огърлица, изработена от джуджетата за Финрод Фелагунд; Хурин я изнася от Нарготронд и я дава на Тингол, като по този начин неволно причинява смъртта му.
Наугрими — Дребен народ, синдаринско название на джуджетата.
Нахар — жребецът на Ороме. Според Елдарите наречен така заради гласа си.
Невраст — област западно от Дор-ломин, отвъд Еред Ломин, в която живее Тургон преди заминаването си за Гондолин. Името, означаващо отвъден бряг, първоначално се е отнасяло до целия северозападен бряг на Средната земя.
Неитан — име, с което се нарича Турин между разбойниците, преведено в текста като Онеправдания (буквално означава онзи, който е лишен).
Нелдорет — обширна букова гора в северната част на Дориат; Във „Властелинът на пръстените“ Дървобрад я нарича в своята песен Таур-на-нелдор.
Ненар — име на звезда.
Нен Гирит — Треперещата вода, водопадът Димрост на потока Келеброс в Бретилския лес.
Нениг — река в Западен Белерианд, която се влива в залива Егларест.
Нения — един от Трите елфически пръстена, Пръстенът на Водата, носен от Галадриел; наричан още Елмазен пръстен.
Ненуиал — Здрачните езера в Ериадор, откъдето извира река Барандуин и край които е създаден град Ануъшнас.
Нерданел — наричана Нерданел Мъдрата; дъщеря на ковача Махтан и съпруга на Феанор.
Неса — една от Валиерите, сестра на Ороме и съпруга на Тулкас.
Ниврим — онази част от Дориат, която се намира на запад от Сирион.
Ниена — една от Валиерите, Повелителна на жалостта и скръбта, сестра на Мандос и Лориен.
Ниенор — Ридание, дъщеря на Хурин и Морвен и сестра на Турин; омагьосана от Глаурунг в Нарготронд и без да помни своето минало, се омъжва за Турин в Бретил под името Ниниел; хвърля се в клисурата на Теиглин.
Нимбретил — брезова гора в южната област Арверниен. Във „Властелинът на Пръстените“ се споменава в песента на Билбо: „… за своя кораб здрав и лек той взе дърво от Нимбретил“.
Нимлот (1) — Бялото дърво на Нуменор. Преди да бъде отсечено, Исилдур спасява един от плодовете му, от който израства Бялото дърво на Минас Итил. Нимлот означава бял цъфтеж и е синдаринска форма на Нинкуелоте — едно от имената на Телперион.
Нимлот (2) — елфическа девойка от Дориат, която се омъжва за Тинголовия наследник Диор; майка на Елвинг; загива в Менегрот при нападението на Феаноровите синове.
Нимфелос — голяма перла, подарена от Тингол на вожда на джуджетата от Белегост.