Ниниел — Просълзената, име, с което Турин нарича Ниенор, без да знае, че тя му е сестра. Виж Ниенор.
Нинкуелоте — Бял цъфтеж, едно от имената на Телперион; виж Нимлот (1).
Нирнает Арноедиад — Неизброими сълзи (или само Нирнает), название на трагичната пета битка от Белериандската война.
Нифредил — бяло цвете, разцъфнало под звездните лъчи в Дориат при раждането на Лутиен. Расте също така върху Керин Амрот в Лотлориен ( виж „Властелинът на пръстените“).
Ногрод — един от двата града на джуджетата в Сините планини; синдарински превод на джуджешкото име Тумунзахар. Виж Крепкосвод.
Ноегит Нибин — Калпави джуджета. Виж също Джуджета.
Нолдоланте — Падението на Нолдорите, жална песен, съчинена от Феаноровия син Маглор.
Нолдори — Дълбоките елфи, вторият отряд на Елдарите при пътешествието на запад от Куивиенен, предвождан от Финве. Названието (в синдаринския език се произнася голод) означава мъдрите (но в смисъл на познание, а не на благоразумие и правилна преценка).
Ном, Номини — Мъдрец и Мъдреци — така хората от племето на Беор наричат на своя собствен език Финрод и неговия народ.
Нулуккиздин — джуджешко име на Нарготронд.
Нуменор — (първоначалното елфическо название е Нуменоре.) Западна земя, Задмория, големият остров, подготвен от Валарите за страна на Едаините след края на Първата епоха. Наричан още Анадуне, Андор, Елена, Звездна страна, а след потъването си — Акалабет, Аталанте и Мар-ну-Фалмар.
Нуменорци — хората от Нуменор, наричани също така Дунеданци.
Нуртале Валинорева — укриването на Валинор.
Обезправени — родът на Феанор.
Огнена планина — виж Ородруин.
Ойолосе — Вечна белота, най-често използваното от Елдарите име на връх Таникветил, преведено на синдарински като Амон Уилос.
Ойомуре — мъглива област близо до Хелкараксе.
Олвари — елфическа дума, споменавана в разговора между Явана и Манве във втора глава. Означава растящи създания с корени в земята.
Олве — водач (заедно с брат си Елве) на отряда на Телерите в похода на запад от Куивиенен; владетел на Телерите от Алквалонде в Аман.
Олорин — Маяр, един от Истарите (вълшебниците); известен с имената Митрандир, Гандалф и т.н. Във „Властелинът на пръстените“ самият Гандалф казва: „… Олорин бях на младини в забравения Запад“.
Омагьосаните острови — острови, разпръснати от Валарите из Великото море, източно от Тол Ересеа при Укриването на Валинор.
Ондолинде — Каменна песен, първоначалното елфическо име на Гондолин.
Опазеното царство — виж Валинор.
Орки — изчадия на Моргот.
Ормал — единият от Светилниците на Валарите, сътворени от Ауле. Ормал е издигнат над южната част на Средната земя.
Ородрет — вторият син на Финарфин; пазител на кулата Минас Тирит на остров Тол Сирион; крал на Нарготронд след смъртта на брат си Финрод; баща на Финдуилас; загива в битката сред полята на Тумхалад.
Ородруин — Планина на пламтящия огън в Мордор, където Саурон изковава Пръстена повелител; наричана още Амон Амарт, тоест съдбовен връх.
Орокарни — планини в източната част на Средната земя (името означава червени планини).
Ороме — Валар, един от Аратарите; велик ловец, водач на елфите от Куивиенен, съпруг на Вана. Името означава рогосвирец или песен на рог; виж Валарома. Във „Властелинът на пръстените“ името се споменава в синдаринския вариант Арав.
Оромет — хълм близо до пристанището Андуние, върху който е изградена кулата на Тар-Минастир.
Ортанк — Раздвоен връх, нуменорска кула в планинския пръстен Исенгард.
Орфалх Ехор — голяма клисура в Пръстеновите планини, през която се стига до Гондолин.
Осгилиат — Звездна крепост, престолен град на древния Гондор, разположен върху двата бряга на Андуин.
Осе — Маяр, васал на Улмо, заедно с когото навлиза във водите на Арда; приятел и учител на Телерите.
Осирианд — Земя на Седемте реки (Гелион и неговите притоци, извиращи от Сините планини), страната на Зелените елфи. Във „Властелинът на пръстените“ Дървобрад споменава в своята песен: А лете бродех из брестака на Осирианд. Ах, как блести и пее лятото край Седемте реки на Осир! Виж Линдон.