Тулкас — Валар, „велик но сила и доблест“, който пристига последен в Арда; наричан още Асталдо.
Тумладен — Широката долина, потайна долина в Пръстеновите планини, сред която е изграден Гондолин. (Във „Властелинът на пръстените“ се споменава за долина със същото име в Гондор.)
Тумунзахар — виж Ногрод.
Тумхалад — долина в областта между реките Гинглит и Нарог, където е разбита войската на Нарготронд.
Туна — зелената могила в прохода Калакирия, върху която е построен елфическият град Тирион.
Туор — син на Хуор и Риан, осиновен от Сивите елфи в Митрим; донася в Гондолин послание от Улмо; взима за съпруга Тургоновата дъщеря Идрил и заедно с нея и сина си Еарендил избягва от гибелта на града; отплава към Запада със своя кораб Еарраме.
Турамбар — Повелител на съдбата, последното име на Турин по време на престоя му в Бретилския лес.
Тургон — наричан Тургон Мъдри; вторият син на Финголфин; живее в крепостта Винямар в Невраст, преди тайно да замине за Гондолин, където царува до смъртта си при разрушаването на града; баща на Идрил, майката на Еарендил.
Турин — син на Хурин и Морвен; главен герой на баладата „Нарн и Хин Хурин“, по която е съставена Двайсет и първа глава. За другите му имена виж Неитан, Гортол, Агарваен, Мормегил, Бездомен горянин, Турамбар.
Турингветил — Жена на Потайната сянка, пратеница на Саурон от Тол-ин-Гаурхот, която често приема формата на огромен прилеп; под нейния облик Лутиен прониква в Ангбанд.
Тур Харета — погребалната могила на Владетелката Халет в Бретилския лес (виж Хауд-ен-Арвен).
Уинен — владетелка на моретата, съпруга на Осе.
Улаири — виж Духове на Пръстена.
Улварт — син на Улфанг Черни, убит от синовете на бор в Нирнает Арноедиад.
Улдор — наричан Улдор Проклети; син на Улфанг Черни, убит от Маглор в Нирнает Арноедиад.
Улмо — Валар, един от Аратарите, наричан Властелин на Водите и Крал на Морето. Елдарите тълкуват името като Водолей или Творец на дъжда.
Улумури — могъщите рогове на Улмо, изработени от Маяра Салмар.
Улфанг — наричан Улфанг Черни; племенен вожд на пришълците от Изтока, който заедно с тримата си синове се присъединява към Карантир, но му изменя по време на Нирнает Арноедиад.
Улфаст — син на Улфанг Черни, убит от синовете на Бор в Нирнает Арноедиад.
Уманияри — название на ония елфи, които тръгват на западния поход от Куивиенен, но не достигат Аман. В превод означава тия, които не са от Аман, за разлика от Аманияри, тоест тия, които са от Аман.
Умарт — Злочестия, измислено бащино име, с което се представя Турин в Нарготронд.
Умбар — голямо пристанище и крепост на Нуменорците, южно от залива Белфалас.
Унголиант — огромен женски паяк, който заедно с Мелкор унищожава Двете дървета на Валинор. Във „Властелинът на пръстените“ Корубана е описана като последна рожба на Унголиант, дошла да стъписа нещастния свят.
Уртел — един от дванайсетте спътници на Барахир в Дортонион.
Урулоки — дума от езика на Върховните елфи, означаваща огнена змия, дракон.
Утумно — първата могъща крепост на Мелкор в северните области на Средната земя, унищожена от Валарите.
Фаеливрин — име, с което Гвиндор нарича Финдуилас.
Фалас — западните брегове на Белерианд, южно от Невраст.
Фалатар — един от тримата моряци, които придружават Еарендил в неговите пътешествия.
Фалатрими — елфи от народа на Телерите, които живеят във Фалас, управлявани от Кирдан.
Фалмари — Морски елфи; име на Телерите, които напускат Средната земя и се отправят към Запада.
Фаразон — виж Ар-Фаразон.
Фаротско плато — виж Таур-ен-Фарот.
Феанор — най-големият син на Финве (единствена рожба на Финве и Мириел), полубрат на Финголфин и Финарфин; най-великият сред Нолдорите и водач на техния бунт; създател на Феаноровите писмена и Силмарилите; загива в Митрим по време на битката Дагор-нуин-Гилиат. Истинското му име е Куруфинве (от куру — умение) и той го дава на петия си син Куруфин; по-известен е обаче с името, което получава от майка си — Феанаро, тоест дух на огъня, произнасяно в синдаринския език като Феанор. Името често се среща във връзка с Феаноровите синове.