аглар — слава, блясък в Дагор Аглареб, Агларонд. Староелфическата форма е алкар — на синдаринското аглареб отговаря староелфическото Алкаринкве. Коренът е кал-, означаващ сияние.
адан — (множествено число Едаин) в Аданедел, Арадан, Дунеданци. За смисъла и етимологията на думата виж Атани в списъка на имената.
аелин — езеро в Аелин-уиал; виж лин (1).
айна — свещен в Айнури, Айнулиндале.
алда — дърво (староелфически) в Алдарон, Алдудение. Малиналда, съответстващо на синдаринското Галад (в Карас Галадон и Голодримите от Лотлориен).
алква — лебед (на синдарински алф) в Алквалонде; от корена алак-, тоест стремителен, който се среща и в Анкалагон.
амарт — съдба, участ в Амон Амарт, Кабед Наерамарт, Умарт и в синдаринската форма на името на Турин Турамарт, тоест Повелител на съдбата. Староелфическата форма е Турамбар.
амон — хълм, синдаринска дума, която се среща като първа част на редица названия; множествено число емин в Емин Бераид.
ана — подарък в Анатар, Мелиан, Явана; същият корен има и Андор — Подарена земя.
анга — желязо, на синдарински анг в Ангаинор, Ангбанд, Ангабар, Англахел, Ангрист, Ангрод, Ангуирел, Гуртанг; ангрен — железен в Ангреност, множествено число енгрин в Еред Енгрин.
ан(д) — дълъг в Андрам, Андуин; също така и в Анфалас (Дългобряг).
андуне — залез, запад в Андуние, на което отговаря синдаринското анун, например Ануминас и Хенет Анун, прозорец на залеза в Итилиен. Древният корен на тези думи нду, означаващ надолу, отвисоко, се среща и в староелфическото нумен — път на залеза, запад и синдаринското дун, тоест запад — например в Дунеданци. Адунаическото адун в Адунахор, Анадуне е заимствано от Елдарите.
анка — челюсти в Анкалагон (за втората част от името виж алква).
анон — голяма врата или порта, множествено число енин в Анон-ин-Гелид; също така в Моранон — Черната порта на Мордор, и Сиранон — Поток на портата в Мория.
ар- — покрай, извън (оттук съюзът и се произнася в староелфическия като ар, а в синдаринския като а), вероятно в Араман — извън Аман; също така в (Нирнает) Арноедиад — Неизброими (сълзи).
ар(а)- — висок, благороден, величествен, среща се в множество имена като Арадан, Аредел, Аргонат, Арнор и т.н.; разширеният корен арат — се среща в Аратари и арато — първенец, благородник, например Ангрод от Ангарато и Финрод от Финдарато; също така аран — крал в Аранрут. Ерейнион — потомък на крале (името на Гил-галад) съдържа множественото число от аран; също така Форност Ераин — Северно усое на кралете в Арнор. Оттам идва и префиксът ар — в адуническите имена на нуменорските крале.
ариен — име на девойката от Маярите, която управлява Слънцето — произхожда от корена ас, срещан и като староелфическото аре — слънчева светлина.
атар — баща в Атанатари (виж Атани в списъка на имената), Илуватар.
банд — затвор, тъмница в Ангбанд; от първоначалното мбандо, чиято староелфическа форма се среща в Мандос. (Синдаринското Ангбанд съответства на староелфическото Ангамандо.)
бар — жилище в Бар-ен-Данвед. Старинната дума мбар (староелфически мар, синдарински бар) означава дом както за хора, така и за народи, и по този начин се среща в множество географски названия като Бритомбар, Димбар (първата част от това название означава печален, мрачен), Елдамар, Вал(и)мар, Винямар, Мар-ну-Фалмар. Мардил, името на първия от Наместниците на Гондор, означава верен на дома (т.е. на кралската династия).
барад — кула в Барад-дур, Барад Ейтел, Барад Ним-рас; множественото число се среща в Емин Бераид.