белег — могъщ в Белег, Белегаер, Белегост, Лаер Ку Белег.
брагол — внезапен в Дагор Браголах.
бретил — вероятно означава сребърна бреза, например Нимбретил, брезовата гора в Арверниен и Фимбретил, една от Ентругите.
брит — морски или речни камъчета в Бритиах, Бритомбар, Бритон.
вал- — мощ във Валари, Валакирка, Валакуента, Валараукари, Вал(и)мар, Валинор. Първоначалният корен е бал-, запазен в синдаринското Балан, множествено число Белаини (Валарите) и в Балрог.
вен — девойка, често срещано в женски имена като Еарвен, Морвен и др.
винг — пяна, пръски в Елвинг, Вингилот (и никъде другаде).
гаер — море в Белегаер (и в Гаерис, синдаринското име на Осе). Твърди се, че произхожда от корена гая — страх, страхопочитание и че с това име е било наречено необятното и страховито Велико море, когато Елдарите за пръв път достигнали бреговете му.
гаур — върколак (от корена нгвав — вой) в Тол-ин-Гаурхот.
гваит — хора, народ в Гваит-и-Мирдаин; също така Енедваит — Среден народ, наименование на земите между Сивталаз и Исен.
гват, ват — сянка в Делдуват, Ефел Дуат; също така в Гватло, другото име на река Сивталаз в Ериадор. Близки форми се срещат в Еред Ветрин, Туринг-ветил. (Тази синдаринска дума се отнася преди всичко до слабото осветление, а не до сенките на предметите, които се наричат морхаинт - тъмни форми.)
гил — звезда в Дагор-нуин-Гилиат, Осгилиат (гилиат означава рояк от звезди); Гил-Естел, Гил-галад.
гирит — тръпка, трепет в Нен Гирит; за сравнение — Гиритрон, синдаринско название на последния месец от годината („Властелинът на пръстените“, приложение Г).
глин — блясък (особено за блясък в очите) в Маеглин.
голод — синдаринска форма на староелфическото Нолдо; виж гул. Множествено число Голодрими и Гелид (в Анон-ин-Гелид).
гонд — камък в Гондолин, Гондор, Гонхирими, Аргонат, серегон. Крал Тургон нарича своя потаен град със староелфическото име Ондолинде (ондо отговаря на синдаринското гонд, а линде означава песен, пеещ); но във всички легенди се употребява синдаринската форма Гондолин, произхождаща вероятно от гонд-долен — скрита скала.
гор — ужас в Гортаур, Гортол; същото значение има думата горот, която се среща с удвоена първа сричка в Горгорот, Еред Горгорот.
грот (грод) — пещера, подземен изкоп в Менегрот, Ногрод (вероятно и в Нимродел — господарка на бялата пещера). Първоначално Ногрод е наричан Новрод — издълбано и кухо (откъдето идва много отдалеченият превод Крепкосвод), но името е променено под влияние на думата науг — джудже.
гул — магия в Дол Гулдур, Минас Моргул. Тази дума произхожда от същия древен корен нгол-, който се среща в Нолдори; за сравнение — древноелфическото ноле — дълго изучаване, премъдрост, знание. Но в синдаринския език този смисъл се е изгубил поради честата употреба на съставната дума моргул — черни умения.
гурт — смърт в Гуртанг (виж също Мелкор в списъка на имената).
дагор — битка; коренът е ндак-, например в Хауд-ен-Нденгин. Друго производно е Дагнир (Дагнир Глаурунга — Гибелта на Глаурунг).
дае — сянка в Дор Даеделот и може би в Даерон.
дел — ужас в Делдуват; делот — ненавист в Дор Даеделот.
дин — тих, безмълвен в Дор Динен; също Рат Динен, Безмълвната улица в Минас Тирит и Амон Дин, един от сигналните хълмове в Гондор.
дол — глава в Лориндол; често се употребява за хълмове и планини, например Дол Гулдур, Долмед, Миндолуин (също така Нардол, един от сигналните хълмове в Гондор и Фануидол, една от планините около Мория).
дор — земя, страна, от старинното ндор; среща се в множество синдарински названия като Дориат, Дортонион, Ериадор, Гондор, Мордор и т.н. В старо-елфическия коренът често се смесва със съвсем отделната дума норе, означаваща народ, хора; по произход Валиноре означава народ на Валарите, но Валандор е страна на Валарите; по същия начин Нуменоре означава хора от Запада, но Нумендор е страна на Запада. Староелфическото Ендор — Средна земя идва от енед — среден и ндор; в синдаринския език името се променя на Еннор (например ен-норат — средни земи в песента „А Елберет Гилтониел“).