кано — повелител — тази староелфическа дума е включена в имената Фингон и Тургон.
карак- — този корен се среща в староелфическото карка — зъб, откъдето идва синдаринската форма карх в Кархарот, а също така в Кархост (Якия зъб, една от Зъберните кули пред входа на Мордор). Още в Карагдур, Карах Ангрен (Железни челюсти, насип и укрепление пред входа на Удун в Мордор) и в Хелкараксе.
каран — червен, на староелфически карне в Карантир, Карнил, Орокарни; също така в Карадрас от каранрас — Червения рог в Мъгливите планини и в Карнимирие — нагиздена в червено, калиновото дърво от песента на Бързолъч. Преводът на Кархарот в текста като Червената паст вероятно е продиктуван от асоциация с тази дума; виж карак.
кел- — отивам си, тека, изтичам в Келон; от ет-келе — извор, източник, произлиза от видоизмененото староелфическо ехтеле, произнасяно в синдаринския език като ейтел.
келеб — сребро (староелфически телеп, телпе, например в Телперион) в Келеборн, Келебрант, Келеброс. Келебримбор означава сребрист юмрук от прилагателното келебрин — сребрист и паур (староелфически куаре) — юмрук, често използвано и като ръка; староелфическата форма на името е Телперинкуар. Името Келебриндал е съставено от келебрин и тал или дал — крак.
кемен — земя в Кементари; староелфическа дума, която означава земята като плоска опора под менел, небосвода.
кир- — прорез, процеп в Калакирия, Кирти, Ангертас, Кирит (Ниниах, Торонат). От другия смисъл — бързо преминаване — произлиза староелфическото кирия — кораб с остър нос, и това значение се проявява в Кирдан, Тар-Кирятан, а несъмнено и в името на Исилдуровия син Кирион.
корон — могила в Королайре (наричана още Корон Ойолайре, при което втората дума означава вечно лято — за сравнение Ойолосе); също така Керин Амрот, зелената могила в Лотлориен.
ку — лък в Куталион, Дор Куартол, Лаер Ку Белег.
куен (кует-) — казвам, говоря в Куенди (Калакуенди, Лаикуенди, Морикуенди), Валакуента, Куента Силмарилион. В синдаринския език ку се заменя с п или б; например педо — говори в надписа върху западната порта на Мория, съответстващо на староелфическия корен кует-, както и думите на Гандалф пред портата: ласто бет ламмен — чуй думите на езика ми, където бет — дума, отговаря на староелфическото куетта.
куивие — събуждане в Куивиенен (на синдарински Нен Ехуи). Други производни от същия корен са Дор Фирн-и-Гуинар; коире, началото на пролетта, на синдарински ехуир във „Властелинът на пръстените“, приложение Г; коимас — хляб на живота, староелфическото название на лембас.
кул — златисточервен в Кулуриен.
куру — умение, сръчност в Куруфин(ве), Курунир.
лад — равнина, долина в Дагорлад, Химлад; имлад, тясна долина със стъпаловидни склонове в Имладрис (а също така Имлад Моргул в планините Ефел Дуат).
лауре — златен (само за светлина и цвят, но не и за самия метал) в Лаурелин; в синдаринска форма се среща в Глоредел, Глорфиндел, Лоег Нинглорон, Лориндол, Ратлориел.
лах — стремителен пламък в Дагор Браголах и вероятно в Англахел (мечът, който изковава Еол от метеоритно желязо).
лин (1) — езеро в Линаевен (в името се съдържа аев, на староелфически айве — птичка), Теиглин; виж също аелин.
лин- (2) — този корен, означаващ пея, издавам мелодичен звук, се среща в Айнулиндале, Лаурелин, Линдари, Линдон, Еред Линдон, ломелинди.
лит- — пепел в Анфауглит, Дор-ну-Фауглит; също така в Еред Литуи, Пепелявите планини по северната граница на Мордор и Литлад — Пепелявата равнина в подножието на Еред Литуи.
лок- — извивка, завой в Урулоки (от староелфическото (х)локе — змия, произнасяно в синдаринския като луг, лхуг).