лом — ехо в Дор-ломин, Еред Ломин; близки са и имената Ламот, Лантир Ламат.
ломе — здрач в Ломион, ломелинди; виж ду.
лонде — залив, заграден откъм сушата в Алквалонде: на синдарински лонд (лон) в Митлонд.
лос — сняг в Ойолосе (от староелфическото ойо — вечен, вечно и лосе — сняг, снежнобял); на синдарински лос в Амон Уилос и Аеглос.
лот — цвете в Лотлориен, Нимлот; староелфическото лоте се среща в Нинкуелоте, Вингилоте.
луин — синьо в Еред Луин, Хелуин, Луинил, Миндолуин.
маег — остър, пронизващ (на староелфически майка) в Маеглин.
мал- — злато в Малдуин, Малиналда; също така в малорн и в полето на Кормален, което означава златен кръг и е наречено така заради растящите там дървета кулумалди (виж кул-).
ман- — добър, благословен, неосквернен в Аман, Манве; производни на Аман са Амандил, Араман, Уманияри.
мел- — обич в Мелиан (от Мелиана — скъп дар); този корен се забелязва и в синдаринската дума мелон, която е изписана върху западната порта на Мория.
мен — път в Нумен, Хиярмен, Ромен, Формен.
менел — небе, небосвод в Менелдил, Менелмакар, Менелтарма.
мерет — празник в Мерет Адертад; също и в Меретронд, Празничната зала в Минас Тирит.
минас — кула в Ануминас, Минас Анор, Минас Тирит и т.н. Същият корен се среща и в други названия, свързани с височина, например Миндолуин, Миндон; вероятно думата е свързана със староелфическото миниа — пръв (срещано в Тар-Миниатур, името на Елрос като пръв крал на Нуменор).
мир — накит, скъпоценност (на староелфически мире) в Елемире, Гваит-и-Мирдаин, Мириел, Наугламир, Тар-Атанамир.
мит — сив в Митлонд, Митрандир, Митрим; също така в Митейтел, тоест река Скрежноблик в Ериадор.
мор — мрак в Мордор, Моргот, Мория, Морикуенди, Мормегил, Морвен и др.
мот — здрач в Нан Елмот.
нан(д) — долина в Нан Дунгортеб, Нан Елмот, Нан Татрен.
нар — огън в Нарсил, Нария; присъства също в първоначалните форми на Аегнор (Айканаро, тоест Остър пламък или Свиреп огън) и Феанор (Феанаро — Дух на Огъня). Синдаринската форма е наур, като в Самат Наур. Огнените зали на Ородруин. От същия древен корен (а)нар- произхожда името на Слънцето: на староелфически Анар (използвано и в Анарион), на синдарински Анор (в Минас Анор, Анорнен).
науг — джудже в Наутрими; виж също Ногрод в значенията на грот. Съществува връзка с другата синдаринска дума за джудже — ногот, множествено число ноегит (например калпавите джуджета Ноегит Нибин) и ноготрими.
-(н)дил — е много често срещано окончание на лични имена като Амандил, Еарендил (съкратено Еарнил), Елендил, Мардил и др.; означава вярност, безкористна обич (виж Мардил в значенията на бар).
-(н)дур — в имена като например Еарендур (съкратено Еарнур) е подобно по смисъл на -(н)дил.
нелдор — бук в Нелдорет; но изглежда, че това е било и истинското име на Хирилорн, грамадното буково дърво с три ствола (от нелде — три и орн).
нен — вода, използвано в имена на езера, рекички и потоци като Нен Гирит, Нениг, Ненуиал, Нения, Куивиенен, Уинен; среща се и в много названия от „Властелинът на пръстените“ като Нен Хитоел, Бруинен, Емин Арнен, Нурнен. Думата нин — влага, влажен, откриваме в Лоег Нинглорон и Ниндалф.
ним — бял (от старинното нимф, нимп) в Нимбретил, Нимлот, Нимфелос, нифредил (нифред — бледност), Барад Нимрас, Еред Нимраис. Староелфическата форма е нинкуе; поради това Нинкуелоте е аналогично на Нимлот. Виж също Таникветил.
орн — дърво в Келеборн, Хирилорн; също така Фангорн — Дървобрад и малорни — дърветата на Лотлориен.
ород — планина в Ородруин, Тангородрим, Орокарни, Оромет. Множествено число еред в Еред Енгрин, Еред Линдон и др.