ос(т) — крепост в Ангреност, Белегост, Форменос, Форност, Мандос, Нарготронд (от Нарог-ост-ронд), Ос(т)гилиат, Ост-ин-Едил.
палан (староелфически) — надлъж и нашир в Палантири, Тар-Палантир.
пел — обикалям, обкръжавам в Пеларгир, Пелори и в Пеленор оградената област на Минас Тирит; също в Ефел Брандир, Ефел Дуат (ефел от ет-пел — външна ограда).
рам — стена (староелфически рамба) в Андрам, Рамдал; също в Рамас Ехор, стената около полята на Пеленор в Минас Тирит.
ран — скитам, блуждая в името на Луната — Рана и в Митрандир, Аерандир; също и в гондорската река Гилраен.
рант — течение в речни названия като Адурант (с добавката аду — двоен) и Келебрант (Сребропът — от Сребърно течение).
рас — рог в Барад Нимрас, също така в Карадрас (Червения рог) и Метедрас (Последният връх) в Мъгливите планини; множествено число райе в Еред Нимраис.
рауко — демон във Валараукари; на синдарински рауг, рог в Балрог.
рил — блясък в Идрил, Силмарил; също така в Андурил (мечът на Арагорн) и митрил (морийско сребро). В староелфическа форма името на Идрил е Итариле (или Итарилде) от корена ита — искря.
рим — множество, тълпа (староелфически римбе) обикновено се използва за оформяне на колективни названия като Голодрими, Митрим (виж списъка на имената), Наугрими, Тангородрим и др.
ринг — студен, хладен в Рингил, Рингвил, Химринг; също в гондорската река Рингло и в Рингаре, староелфическото име на последния месец от годината („Властелинът на пръстените“, приложение Г).
рис — разцепвам, изглежда, се е смесило с подобния по значение корен крие- (производно от кир- — цепя, режа); оттук идва названието Ангрист (също така Оркрист — Оркосекач, мечът на Торин Дъбощит), Крисаегрим, Имладрис.
рох — кон (староелфически рокко) в Рохалор, Рохан (от Роханд — страна на конете), Рохирими; също в Рохерин — кон на владетелката (виж и херу) — конят на Арагорн, наречен тъй, защото му е подарен от Арвен.
ром- — корен, използван за описание на звуците на рогове и тръби като например в Ороме и Валарома; за сравнение — името Бема в роханския език, както е преведено в приложение А на „Властелинът на пръстените“.
ромен — издигане, изгрев, изток (староелфически) в Ромена. От същия произход са синдаринските думи за изток — рун (в Талат Рунен) и амрун.
ронд — означава сводест покрив, или голяма зала със сводове или арки; оттук Нарготронд (виж ост), Хадходронд, Агларонд. Може да се отнася и до небето, оттук името Елронд — небосвод.
рос — пяна, пръски в Келеброс, Елрос, Раурос; също така в Каир Андрос, остров на река Андуин.
руин — червен пламък (на староелфически руния) в Ородруин.
рут — гняв, ярост в Аранрут.
сарн — (малък) камък в Сарн Атрад (Сарнов брод на река Брендивин е частичен превод на това название); също в бързеите на река Андуин Сарн Гебир (каменни шипове от кебер, множествено число кебир — колове). Производно на думата срещаме в името на гондорската река Серни.
серег — кръв (на староелфически серке) в серегон.
сил- — (и вариантът тил-) сияние (бяло или сребристо) в Бретил, Галасилион, Силпион и в староелфическото Исил, на синдарински Итил — Луната (откъдето идват Исилдур, Нарсил, Минас Итил, Итилиен). Твърди се, че староелфическата дума Силмарили произхожда от името силима, както Феанор нарекъл веществото, от което са направени.
сир — река, от корена сир- тека в Осирианд (първата част идва от числото седем, на староелфически отсо, на синдарински одо), Сирион; също така в Сиранон (потокът пред портата на Мория) и гондорската река Сирит (течаща, както думата тирит — бдящ, идва от тир). В средата на думата с понякога се прелива в х, като например в Минхириат — междуречие — областта между Брендивин и Сивталаз; също в Нандухирион — долина на мътните потоци или Смутнолейска долина и в Етир Андуин, делтата на Андуин (от ет-сир).