Отново се сбрали Валарите на съвет и спор горещ се разпалил. Защото едните начело с Улмо искали народът на Куенди да броди на воля из Средната земя и чрез своите дарби и умения да изцели раните от войната. Ала повечето Валари се бояли за съдбата на Куенди сред толкоз лукавства в неясния здрач на тоя свят под звездите; а и душите им преливали от обич към красотата на елфите, та възжелали тяхната дружба. Затуй накрая призовали всички Куенди да се сберат в лоното на Всемогъщите сред Валинор под светлината на Двете дървета и там да живеят навеки; а когато настанала тишина, Мандос продумал:
— Тъй да бъде.
И от този зов произтекли насетне беди неизчислими.
Ала изпървом не искали елфите да го слушат, защото освен Ороме всички други Валари им се били явили гневни и страшни в своя устрем към схватка; страх велик ги обземал. Затуй пак им пратили Ороме, а той избрал посланици измежду тях, та да идат във Валинор и да разкажат после на своя народ; туй били Ингве, Финве и Елве, що после станали крале. А като пристигнали във Валинор, обзела ги радост, преклонили се те пред славата на Валарите и в сърцата им лумнал копнеж по величавия блясък на Двете дървета. Върнал ги после Ороме в Куивиенен, а те разказали всичко и призовали своя народ да послуша зова на Валарите и да се пресели на Запад.
Тъй дошло първото разцепление на елфите. Защото елфите от рода на Ингве и повечето сродници на Финве и Елве се трогнали от словата на своите предводители и били готови тозчас да последват Ороме; от тогаз им останало името Елдари, както бил нарекъл Ороме елфите на техния език. Ала мнозина отхвърлили призива и предпочели звездните лъчи и просторите на Средната земя пред мълвата за Двете дървета; нарекли ги Авари, що значи Нежелаещи и тъй двата народа се разделили за дълги епохи.
Подготвили се Елдарите за дълъг поход от своя първи дом в далечните източни земи; и били подредени на три отряда. Първият и най-малък отряд потеглил начело с Ингве, най-могъщия владетел сред целия елфически народ. Той навлязъл във Валинор да заживее под взора на Всемогъщите и всички елфи почитат неговото име; ала вече не се завърнал и не погледнал обратно към Средната земя. Негов народ са Ваниярите — Прекрасните елфи, любимци на Манве и Варда, ала малцина сред простосмъртните са разговаряли някога с тях.
Подир тях начело с Финве поели Нолдорите, наречени тъй заради своята мъдрост. Те са Дълбоките елфи, приятели на Ауле; слави се в песни тяхното име, защото в древни времена дълго се трудили и тежки битки водили из северните земи.
Най-големият отряд тръгнал последен и тия елфи носят името Телери, защото изостанали по пътя и дълго се двоумили дали наистина да напуснат звездния здрач заради блясъка на Валинор. Водите им носели радост и ония, що най-сетне достигнали западните брегове, обикнали морето навеки. И затуй ги нарекли в Аман с името Морски елфи или Фалмари, защото пеели в хор с прибоя по бреговете. Тъй многобройни били те, че имали двама владетели — Елве Синголо (що значи Сивия плащ) и брат му Олве.
Това са трите народа на Елдарите, които дълго живели в далечния Запад през епохата на Двете дървета и били наречени Калакуенди, Елфи на Светлината. Но други Елдари макар и да поели дългия поход на запад, се загубили нейде из пътя или останали по бреговете на Средната земя; както разказвали сетне преданията, те били от народа Телери. Живеели по морските брегове или бродели из горите и планините на този свят, ала сърцата им се стремели към Запада. Калакуендите ги наричат Уманияри, тъй като не дошли в Блаженото царство сред земите на Аман; но и за Уманияри, и за Авари било отредено общото име Морикуенди, Елфи на Мрака, тъй като очите им никога не съзрели оная Светлина, що е била още преди Слънцето и Луната.
Разказват предания, че когато безброй Елдари потеглили от Куивиенен, Ороме препускал пред тях върху своя бял жребец Нахар със златни копита; и като отминали на север от морето Хелкар, те завили на запад. Далече в северния небосклон пред тях още висели огромни черни облаци над руините от войната и по тия места не греели звезди. Страх обзел тогава мнозина, та се разкаяли и поели обратно и за тях не се знае нищо.
Дълъг и бавен бил западният поход на Елдарите, защото неизмерни били просторите на Средната земя и трудно се крачело из безпътицата. А и самите те не бързали, защото ги изпълвало изумление пред всичко, що виждали и затуй неведнъж пожелавали да се заселят в равнините край някоя река; и макар все още да не губели решителност, мнозина вече се бояли от края на пътешествието. Затова щом ги напуснел Ороме да свърши някое друго дело, спирали те своя поход, докато се върнел да ги поведе отново. И тъй след дълго и бавно пътуване прекосили Елдарите една гъста гора и излезли край бреговете на огромна река, каквато не били виждали дотогаз; а отвъд нея се извисявали планини, чиито остри върхове сякаш пронизвали царството на звездите. Тази река, казват, била същата, която отпосле нарекли Андуин Велики и още в ония времена отделяла западните краища на Средната земя. Планините пък били Хисаеглир, Мъгливите кули по границите на Ериадор; ала в онези дни били далеч по-страховити, защото Мелкор ги бил издигнал, за да възпира набезите на Ороме. Дълго живели Телерите по тия брегове и искали да останат там завинаги, но Ваниярите и Нолдорите прекосили реката и Ороме ги повел по планинските проходи. А когато Ороме се отдалечил, погледнали Телерите към сенчестите зъбери и ги обзел страх.