Дълго и с радост работили Наугримите за Тингол и по обичая на своя народ му сътворили чертози дълбоко под земята. Там, где се спускали водите на Есгалдуин да разделят дебрите на Нелдорет от Регион, насред гората се извисявал скалист хълм и реката заобикаляла подножието му. Там издигнали джуджетата портите на двореца, а над реката изградили мост, по който единствено можело да се стигне до входа. Отвъд портите просторни тунели водели надолу към чертози и зали, изсечени в самата скала — толкоз много и тъй необятни, че били наречени Менегрот, или Хилядата пещери.
Но и елфите не стояли със скръстени ръце, а рамо до рамо с джуджетата, макар и всеки по свой начин, сътворили наяве виденията на Мелиан — изумителни и прекрасни картини от задморския Валинор. Колоните на Менегрот били изсечени като буковете на Ороме със стъбло, клонак и листа, а в короните им греели златни фенери. Славеи пеели там като в градините на Лориен; сребърни чешми бликали над мраморни басейни, а подовете били от пъстроцветен камък. Изваяни фигури на зверове и птици тичали по стените, катерели се по колоните или надничали измежду каменните цветя по клонака. А Мелиан и девойките от нейната свита година подир година изпълвали залите с ръчно тъкани гоблени, по които били изобразени делата на Валарите, много от станалото след сътворението на Арда и сенки на бъдни събития. По-прекрасен дом не е имал и не ще има нито един крал източно от Морето.
Когато Менегрот най-сетне бил изграден и в кралството на Тингол и Мелиан все още царувал покой, Наугримите продължили да минават през планините и да обикалят цялата страна; ала рядко посещавали Фалас, защото мразели песента на вълните и не смеели да погледнат морето. А до Белерианд още не идвали вести за събитията по широкия свят.
Но като напреднала третата епоха от пленничеството на Мелкор, джуджетата се разтревожили и рекли на крал Тингол, че Валарите не са изтребили докрай злите изчадия на Севера, а оцелелите дълго са се множили в потайните сенки и вече излизат да бродят на длъж и шир.
— Люти твари — рекли те, — върлуват източно от планините и твоите някогашни сродници дирят убежище из хълмовете.
И не след дълго злите твари достигнали даже Белерианд през планинските проходи или откъм юг през мрачните гори. Вълци бродели из равнините, или изчадия във вълчи облик, а и други скверни рожби на мрака; и сред тях имало орки, що по-късно донесли разруха на Белерианд, ала по онова време още били малобройни и боязливи, та само душели из равнините, очаквайки завръщането на господаря си. Не знаели още елфите кои са и откъде идват; мислели ги за Авари, подивели и озлобени из пущинака, а в туй може и да е имало имало повече истина, отколкото подозирали.
Замислил се Тингол за оръжия, от които дотогаз не се нуждаел неговият народ и първите мечове му изковали Наугримите, защото имали дарба велика за подобни дела, макар че никой сред тях не е надминал ковачите на Ногрод и прославения майстор Телчар. Войнолюбиви били в древността Наугримите и се сражавали люто срещу всеки, който ги предизвика, било то слуги на Мелкор, Елдари, Авари, диви зверове, или нерядко даже племена от собствения им народ — джуджета от други родове и царства. Бързо усвоили от тях Синдарите цялата сръчност на ковашкото изкуство; ала в две неща си останали джуджетата ненадминати: нямало равни на тях в закаляването на стомана и в плетенето на ризници, измислени най-напред от ковачите на Белегост.
По това време се въоръжили Синдарите и прогонили всички зли твари, та в страната отново настанал мир; но в оръжейниците на Тингол останали да лежат топори, копия, мечове, високи шлемове и дълги бляскави ризници, защото веднъж изковани от джуджетата, броните не ръждясвали, а вечно греели като нови. И мъдро се оказало това решение на Тингол в идните години.
Както вече бе казано, някой си Ленве от отряда на Олве бил напуснал похода на Елдарите по времената, когато спрели край Великата река по западните предели на Средната земя. Малко се знае за скиталчествата на Нандорите, които повел надолу покрай Андуин — казват, че някои дълго живели из горите в долината на Великата река, други стигнали най-сетне до нейното устие и останали край Морето, а трети прехвърлили Белите планини, сиреч Еред Нимраис и като се върнали пак на север, навлезли в пущинаците на Ериадор между Еред Луин и далечните Мъгливи планини. Горски народ били те и нямали железни оръжия, та с ужас безмерен ги изпълнили набезите на злите твари от Севера, както казали Наугримите на крал Тингол в Менегрот. Затуй Денетор, синът на Ленве, като чул мълва за великото могъщество на Тингол и покоя в неговото кралство, събрал колкото можел от своя разпръснат народ и повел отряда през планините към Белерианд. Там ги посрещнал кралят като отдавна загубени сродници и останали да живеят в Осирианд, наречен още Земя на Седемте реки.