Глава 12
За хората
В мир и покой заживели Валарите отвъд своите планини; и след като дали светлина на Средната земя, те задълго я оставили без надзор, тъй че нямало кой да оспорва властта на Моргот, освен доблестните Нолдори. Най-често си спомнял за изгнаниците Улмо, който сбирал вести от всички води по Земята.
От онова време нататък почнали да се броят Слънчевите години. По-кратки били те и по-бързо се нижели от бавните години на Дърветата във Валинор. Пак по онова време въздухът на Средната земя натежал от дъха на растеж и смърт, а промяната и състаряването на всички живи твари се ускорили неимоверно; животът се разпростирал по суша и вода през Втората пролет на Арда, множали се Елдарите, а Белерианд бил зелен и прекрасен под новото Слънце.
При първия изгрев на Слънцето се събудили най-младите Чеда на Илуватар сред Хилдориен, далече на изток в Средната земя; ала най-напред Слънцето изгряло на запад и отваряйки очи хората погледнали първо към него, затуй и по-късно, когато бродели по Земята, най-често се отправяли нататък. Елдарите ги нарекли Атани, което означава Втори народ; но ги наричали още Хилдори, сиреч Следващи, а и много други имена им дали: Апанонари — Къснородени, Енгвари — Болнави и Фримари — Простосмъртни; наричали са ги Самозванци, Чужденци, Непознаваеми, Самопрокълнати, Тежкоръки, Мракоплашливи и даже Деца на Слънцето. Малко се говори за хора в преданията от Древните дни преди западането на елфите и възхода на рода човешки; споменава се само за онези от прадедите им, наречени Атанатари, който през първите години на Слънцето и Луната се залутали из Севера. Нито един Валар не дошъл в Хилдориен да напътства хората, или да ги призове във Валинор; затуй и хората не обичали твърде Валарите, а по-скоро се бояли от тях, понеже не разбирали целите на Всемогъщите и се борели както срещу тях, тъй срещу целия свят. Все пак Улмо често се сещал за людете и подпомагал замислите на Манве, като им пращал съвети от реки и потоци. Ала те никога не са били посветени както трябва в тия дела, а още по-малко знаели в далечните дни, преди да се срещнат с елфите. Обичали водите и сърцата им се затрогвали от тяхната песен, но не разбирали смисъла на посланията. Разказват обаче, че скоро почнали да срещат тук и там Мрачни елфи и се сдружили с тях; тъй хората станали в своето детство спътници и ученици на този древен народ от елфически скиталци, що никога не били поели по пътя за Валинор и познавали Валарите само от далечни и стари предания.
Моргот все още бил отскоро в Средната земя и нямал голяма власт, защото му пречела внезапно изгрялата светлина. Рядко се срещали опасности из равнините и хълмовете; а имало безброй нови неща, замислени от Явана още преди много епохи и засети като семена в мрака, за да покълнат и разцъфтят изведнъж. На запад, на север и юг бродели рожбите човешки и радостта им била като росно утро, когато всеки лист е зелен.
Но мимолетно е всяко утро, а денят рядко се познава по сутринта; и наближило време за пагубните войни из Севера, когато Нолдори, Синдари и хора простосмъртни се изправили на отчаяна бран срещу пълчищата на Моргот Бауглир. Гибел им донесли лукавите лъжи, що бил посял някога Моргот и продължавал да сее сред своите врагове, а освен туй все още било в сила проклятието, родено от Братоубийството в Алквалонде и безумната клетва на Феанор. Само за част от великите дела на оная епоха ще разкажем тук и най-често ще става дума за Нолдорите, Силмарилите и малцината простосмъртни, що преплели съдбата си с тях. По онова време елфи и люде били равни по ръст и по сила, но елфите имали повече мъдрост, сръчност и хубост; а онези, които идвали от Валинор и били виждали Всемогъщите, стояли толкоз над Мрачните елфи, колкото те пък били над простосмъртните хора. Само в кралството Дориат, чиято владетелка Мелиан била сродница на Валарите, успели Синдарите да се изравнят с Калакуендите от Блаженото царство.
Безсмъртни били елфите, мъдростта им растяла век подир век и ни старост, ни болест можела да ги погуби. Защото телата им, сътворени от тъканта на Земята, били нетленни; и в ония дни повече наподобявали телата човешки, тъй като все още отскоро пламтял в тях огънят, що бавно ги изгаря отвътре. Крехките хора обаче по-лесно загивали от нападение или злополука и по-трудно оздравявали; болести многобройни ги мъчели, а накрая се състарявали и умирали. А какво става с душите им подир смъртта — туй не знаят даже елфите. Някои казват, че и те отивали в чертозите на Мандос, само че на друго място; казват още, че след Илуватар и Манве единствен Мандос знае какво става с тях, щом се съберат в ония безмълвни чертози край Отвъдното море. Никой не се е завръщал от домовете на мъртвите, освен Берен, син Барахиров, чиято ръка е докосвала Силмарил; ала подир туй никога не е разговарял с простосмъртни люде. А може би съдбата човешка отвъд живота вече не е в ръцете на Валарите и може би не всичко е било предречено в Музиката на Айнурите.