Тъй заради проклятието, що тегнело над тях, Нолдорите не постигнали нищо докато Моргот бил най-разколебан, а новият ужас от ярката светлина смразявал сърцата на орките. Ала Моргот се сепнал от мрачните размисли и като видял как са разединени враговете му, избухнал в смях. Повелил на слугите си да сътворят в бездънните кладенци на Ангбанд огромни облаци от пушеци и изпарения, що бликнали над зловонните върхове на Железните планини и чак от далечния Митрим се виждало как оскверняват бистрия въздух в първите утрини на света. Долетял вятър от изток и ги понесъл над Хитлум, помрачавайки новото Слънце; а подир туй облаците се спущали на зловещи, отровни талази над полята, долините и стихналите води на Митрим.
Тогава Фингон, храбрият син Финголфинов, решил да изцели враждата между Нолдорите преди общият им Враг да се подготви за война; защото треперели земите на Севера от тътена в подземните ковачници на Моргот. Някога сред блажения Валинор, преди още Мелкор да бъде освободен и да посее лъжи помежду им, Фингон и Маедрос били най-близки приятели; и мисълта за някогашната дружба парела сърцето му, макар да не знаел още, че единствен Маедрос не го бил забравил при опожаряването на корабите. Затуй дръзнал да стори нещо, останало с право сред най-доблестните подвизи на Нолдорските принцове — сам и без да се съветва с когото и да било, тръгнал да дири Маедрос; и подпомогнат тъкмо от мрака, що Мелкор бил сътворил, стигнал незабелязан до вражата крепост. Високо по снагата на Тангородрим се изкачил и с покруса огледал отвъдния пущинак; ала не открил ни проход, ни пукнатина, през която да проникне в твърдината на Моргот. Тогава презрял опасността и без да мисли за орките, що продължавали да се спотайват из мрачните подземия, извадил своята арфа и запял древна песен за Валинор, сътворена още преди да пламне раздор между синовете на Финве; и се понесъл гласът му над скръбните чукари, които дотогаз били чували само викове на болка и ужас.
Тъй открил Фингон онова, що дирел. Защото изведнъж нейде далече из висините друг глас подхванал песента и немощно го повикал. Маедрос бил туй, който пеел въпреки страданието. Ала когато се изкатерил до подножието на скалната стена, где висял неговият сродник, разбрал Фингон, че не ще може да продължи по-нататък; и заридал горчиво, като видял жестокостта на Моргот. Измъчен и без надежда, Маедрос замолил Фингон да го застреля с лъка си; а Фингон положил стрела върху тетивата и отчаяно се провикнал към Манве:
— О, Повелителю, комуто всички птици са мили, смили се поне сега над Нолдорите в тежък час и ни прати помощ бързокрила!
Начаса била изпълнена неговата молба. Защото Манве, комуто всички птици са мили и комуто крилати вестоносци носят в Таникветил вести от Средната земя, бил пратил могъщия народ на Орлите да се засели по непристъпните върхове на Севера и да бди зорко над крепостта на Моргот; все още таял в сърцето си Манве жалост към изгнаниците. И Орлите му носели вести за много печални събития в ония дни. Тъй още преди да изпъне Фингон тетивата, от висинето се спуснал кралят на Орлите Торондор, който имал размах на крилете цели сто крачки и бил най-могъщата птица, що някога е съществувала; възпрял той ръката на Фингон и го понесъл нагоре, към скалата где висял Маедрос. Ала от зла магия била сътворена халката, та не успял Фингон ни да я разсече, ни да я изтръгне от камъка. И в страданията си неимоверни отново го помолил Маедрос да му дари бърза смърт; но Фингон отсякъл китката му и Торондор ги понесъл обратно към Митрим.
Там оздравял Маедрос след време; защото буйно пламтял в него огънят на живота, а силата му била от древния свят — такава сила имат само онези, що са израснали във Валинор. Тялото му се изцелило от изпитанията и отново станало крепко, ала в сърцето му продължавала да тегне болезнена сянка; и се научил да върти меча с лявата ръка по-страховито, отколкото с десницата. С този подвиг си спечелил Фингон велика слава и всички Нолдори го възхвалявали; тъй стихнала омразата между родовете на Финголфин и Феанор. Защото Маедрос измолил от Финголфин прошка за измяната в Араман; и се отказал от претенции за кралска власт над всички Нолдори с думите: