— И да нямаше разпри помежду ни, господарю, пак би било справедливо ти да поемеш властта като най-старши, а и един от най-мъдрите в рода на Финве.
Ала не всички негови братя били съгласни с това решение.
И тъй, точно според прокобата на Мандос, потомците на Феанор били наречени Обезправените — не само заради загубата на Силмарилите, но и защото кралската власт преминала към по-младия род на Финголфин както в Еленде, тъй и в Белерианд. А след като се обединили отново, Нолдорите разположили стража по границите на Дор Даеделот и Ангбанд бил обсаден откъм западната, южната и източната страна; и пращали съгледвачи на длъж и шир да изучат земите на Белерианд и да преговарят с тамошните народи.
Не допаднало твърде на крал Тингол идването на толкоз много могъщи принцове от Запада, дирещи нетърпеливо нови владения; не пожелал той ни да отвори своето кралство, ни да премахне омагьосания пояс около него, защото по съвет на мъдрата Мелиан не вярвал, че обсадата ще удържи Моргот. От всички принцове на Нолдорите единствено Финарфиновият род получил правото да навлиза в пределите на Дориат; защото майка им била Еарвен, щерка на Олве от Алквалонде, та се падали най-близки роднини на крал Тингол.
Ангрод, син Финарфинов, пръв от всички изгнаници дошъл в Менегрот като вестоносец на брат си Финрод и в дълъг разговор с краля му разказал за подвизите на Нолдорите из северните земи, за техния брой и подреждането на войските им; ала понеже бил мъдър и верен на своя народ, смятал старите вражди за изличени и поради туй не споменал нито за братоубийството, нито за клетвата на Феанор и изгнаничеството на Нолдорите. Крал Тингол изслушал словата на Ангрод и на раздяла му казал:
— Тъй речи от мен на ония, що те изпращат: волни са Нолдорите да се заселят било в Хитлум, било из възвишенията на Дортонион или по земите източно от Дориат, защото са диви и пусти; ала по другите места има мнозина от моя народ и не бих желал някой да им ограничава правата, а още малко да ги прокужда от родния дом. Нека внимават как ще се държат принцовете от Запада; защото аз съм владетел на Белерианд и който желае да живее тук, трябва да слуша моята дума. А в Дориат никой не ще идва, освен ако аз го поканя или е дошъл да дири помощ в тежък час.
А първенците на всички Нолдорски родове се били сбрали на съвет в Митрим и там се завърнал Ангрод от Дориат с посланието от крал Тингол. Хладен бил кралският привет към Нолдорите и синовете Феанорови се разгневили от тия слова; но Маедрос се разсмял и рекъл:
— Крал е онзи, що може да удържи своето, инак напразно се зове с тази титла. Тингол ни дарява само земите, где не достига властта му. Та нали само над Дориат щеше да властва, ако не бяха дошли Нолдорите. Нека си властва там и да е доволен, че има за съседи синовете на Финве, а не орките на Моргот, които изклахме. Извън неговите граници ще вършим каквото сметнем за добре.
Но Карантир, който не обичал твърде синовете Финарфинови, а и бил най-груб и гневлив от братята, гръмко извикал:
— И още нещо! Нека престанат да ходят синовете Финарфинови при онзи Мрачен елф и да си шушукат с него в дълбоките пещери! Кой им е дал правото да говорят от наше име? Вярно е, дойдоха в Белерианд, ала нека не забравят тъй бързо, че баща им е властелин на Нолдорите, макар и майка им да идва от друг народ.
Разгневил се тогава Ангрод и напуснал съвета. Маедрос строго упрекнал Карантир; но повечето Нолдори от двата рода дълбоко се смутили, като чули словата му, защото ги обзела тревога, че злият нрав на синовете Феанорови вечно ще избликва в прибързани и жестоки обвинения. Ала Маедрос усмирил братята си и всички заедно напуснали съвета, а скоро подир туй изоставили Митрим и се прехвърлили на изток отвъд Арос в просторните области около хълма Химринг. Тия земи били наречени Маедросови предели, понеже на север нямало ни хълмове, ни реки да ги предпазят от нападение откъм Ангбанд. Там останали Маедрос и братята му да бдят и приемали всеки, който пожелаел да живее при тях, а със своите сродници от запада общували само при крайна необходимост. Казват, че сам Маедрос бил измислил това, за да предотврати опасността от раздори, а и защото желаел пръв да поеме вражеските удари; той самият си останал приятел с родовете на Финарфин и Финголфин и понякога ходел при тях за съвет. Ала и той бил обвързан с клетвата, макар че по ония времена нейната власт била задремала.