— Туй ще е моето царство и занапред моето име ще носи!
Ала Манве бил брат на Мелкор в мислите на Илуватар, нему се падала главната роля във втората песен, що изпял Илуватар сред глъчката на Мелкор; свикал той множество духове, всесилни и не чак толкоз могъщи, да слязат в ширинето на Арда и да му помогнат, та Мелкор да не провали тяхното дело навеки и да не повехне Земята още преди да е разцъфтяла. И рекъл тогаз на Мелкор:
— Нередно е туй царство само твое да бъде и никога няма да стане, защото мнозина други повече труд от теб са положили.
И настанала свада между Мелкор и останалите Валари, а сетне той се оттеглил другаде, где можел да върши каквото си иска, но не помръкнал в душата му копнежът по Арда.
Придобили тогава Валарите форма и цвят; и понеже били дошли на света от любов към Чедата на Илуватар, избрали си форма такава, каквато били зърнали във Видението, ала далеч по-величава и славна. Не от самия свят иде тяхната форма, а от познанията им за света; нуждаят се те от нея само дотолкоз, колкото нам са потребни одежди, макар че и голи не губим своята същност. Тъй и Валарите могат да бродят без дреха и тогаз даже Елдарите не умеят да ги усещат. Но решат ли одежда да вземат, те придобиват форма — мъжка или женска, защото по нрав са различни от самото начало и разликата се вижда в техния избор ала не само в него се крие, тъй както и ние се делим по одежди на мъже и жени, макар че не там е главното. Често избират Великите форма на крале и кралици сред Чедата на Илуватар; но понякога решават да надянат одежди от своята собствена мисъл, въплътени във величави и страшни форми.
Привлекли Валарите множество свои съратници — някои по-дребни, други почти тъй велики като самите тях и всички заедно дълго се трудили да подредят Земята и да укротят гнева на стихиите. Видял тогава Мелкор, че делото напредва и Валарите бродят по земната шир като видими сили, пременени с прекрасни и славни одежди, а Земята се превръща в градина за тяхна наслада, защото утихвал гневът на стихиите. Растяла в душата му завист велика и той също взел видима форма, но поради гневливия нрав и пламналата злоба тази форма била страховита и мрачна. Спуснал се в Арда с мощ и величие далеч по-голямо от туй на всички други Валари и бил като планина, що нагазва в морето, вдигнала горделиво глава високо над облаците, с ледена броня покрита и увенчана с корона от дим и огън; а в очите му пламък горял, що съсухря от жега и сковава с мъртвешки студ.
Тъй се започнала първата битка между Валарите и Мелкор за власт над Арда; и за тия бедствия елфите почти не знаят. Туй, що разказваме тук, е дошло от самите Валари, когато учели Елдарите във Валинор на различни премъдрости; ала рядко говорели те за войните преди идването на елфите. Носи се мълва между Елдарите, че против волята на Мелкор успели Валарите да овладеят Земята и да я подготвят за Първородните; градили земна твърд, а Мелкор я рушал; дълбали долини, а Мелкор ги извисявал; ваяли планински вериги, а Мелкор ги повалял; пълнели морета, а Мелкор ги разсипвал; и в делата им нямало ни покой, ни растеж, защото щом сътворели нещо, идвал Мелкор да руши и проваля. Ала не целият труд бил нахалос; макар че никое дело не станало според тяхната цел и воля, макар че всичко било различно по цвят и форма от онуй, що замисляли отначало, все пак малко по малко се създала земната твърд. И тъй най-сетне се появил дом за Чедата на Илуватар под безбройни звезди сред дълбините на Времето.
ВАЛАКУЕНТА
В началото Еру, Единствения, когото елфите наричат Илуватар, сътворил от своята мисъл Айнурите; и те запели пред него величавата Музика. В тази Музика се заченал светът, защото Илуватар й дал видим образ и Айнурите я съзрели като светлина в мрака. Прехласнали се мнозина от тях по нейната прелест и история, що Илуватар им показал като видение. А сетне Илуватар дал на видението плът сред Пустотата и пратил Тайния огън да пламти в сърцето на света; и нарекъл този свят Еа.