След още сто години в една тъмна нощ пред портите на Ангбанд излязъл Глаурунг — първият от огнените дракони на Севера, наричани Урулоки. Още бил млад и недорасъл, защото дълъг и бавен е животът на драконите, но въпреки туй елфите с ужас побягнали от него към Еред Ветрин и Дортонион, а той осквернил с гнусните си пламъци полята на Ард-гален. Тогава Фингон препуснал насреща му с група стрелци на буйни коне и го обкръжил в плътен обръч; не издържал Глаурунг стрелите им, защото още не бил покрит с плътна броня, затуй избягал обратно в Ангбанд и дълги години не се показал оттам. Възрадвали се Нолдорите и прославили Фингон; само малцина предусещали какво им вещае тази нова заплаха. Ала Моргот бил недоволен, че Глаурунг се разкрил преждевременно; и след неговото поражение настанал Дългият мир, що траял почти двеста години. През цялото това време имало само дребни схватки из покрайнините, а Белерианд процъфтявал и благоденствал. Защитени от своите северни армии, Нолдорите издигнали градове с могъщи кули, сътворили безброй прекрасни неща и съчинили множество песни, предания и премъдри книги. Из много области Нолдори и Синдари се слели в един народ с общ език; останала само тази разлика, че Нолдорите били по-могъщи телом и духом, раждали най-славните воини и мъдреци, издигали каменни градежи и обичали хълмовете и равнините. Синдарите пък имали най-прекрасните гласове, били по-надарени в музиката (ако не се брои Маглор, син Феаноров) и обичали горите и речните брегове; а някои от Сивите елфи все още бродели на длъж и шир без да се заселват никъде и пеели песни по своя път.
Глава 14
За кралствата в Белерианд
Тук ще опишем какви са били земите из северозападните области на Средната земя, където се заселили Нолдорите в древността; ще разкажем още как са управлявали техните владетели и как обсаждали Моргот след Дагор Аглареб — третото сражение от Белериандските войни.
Още в най-древни времена Моргот бил издигнал далече на север Железните планини Еред Енгрин, за да защити своята цитадела Утумно; и те описвали широка дъга от изток към запад по границите на вечно замръзналите земи. На запад, където планинските стени завивали обратно на север, Моргот изградил зад тях втора крепост за в случай, че бъде нападнат откъм Валинор; и както вече разказахме, когато се завърнал в Средната земя, решил да се засели в нейните неизбродни подземни тъмници, наречени Желязната преизподня, тъй като по време на Войната на Всемогъщите твърде много бързали Валарите да го нападнат в Утумно, та не разрушили докрай Ангбанд и не претърсили всички потайни галерии. Издълбал Моргот под Еред Енгрин огромен тунел, който излизал южно от планините и отпред изградил могъща порта. А над портата и зад нея чак до самите планини издигнал шеметните кули на Тангородрим, създадени от пепелта и шлаката на подземните пещи и отпадъците от дълбаенето на безброй тунели. Мрачни били те, пустинни и невъобразимо високи; а от върховете им черен и гнусен дим се точел из северния небосклон. Нечистотии и опустошение се разнасяли надалече от портата на Ангбанд из просторната равнина Ард-гален; но след появата на Слънцето там израсла висока трева и докато Ангбанд бил обсаден, имало зеленина даже сред ямите и купищата разбити скали пред вратите на това пъклено място.
Западно от Тангородрим се простирали Мъгливите земи Хисиломе, наречени тъй от самите Нолдори заради облаците, които Моргот пратил натам при тяхното пристигане; живеещите по тия места Синдари го превели на своя език като Хитлум. Прекрасни били тия земи докато траяла Обсадата на Ангбанд, макар че въздухът бил прохладен и водите студени. На запад граничели с Кънтящите планини Еред Ломин, които се простирали покрай морето, а на изток и юг стигали до Сенчестите планини Еред Ветрин, които ги делели от Ард-гален и Сирионската долина.
Финголфин и синът му Фингон управлявали Хитлум и по-голямата част от народа на Финголфин обитавала по бреговете на Митримското езеро; Фингон пък се грижел за Дор-ломин, разположен западно от Митримските планини. Но главната им крепост била в Ейтел Сирион на изток от Еред Ветрин и оттам бдели над Ард-гален; а конните им отряди препускали из равнината чак до сянката на Тангородрим, защото макар и да нямали много коне изпървом, табуните им бързо се множали сред пищните зелени пасища на Ард-гален. Прадедите на тия жребци били дошли с кораби от Валинор до Лосгар и сам Маедрос ги подарил на Финголфин, за да изкупи вината си.