Тия разделящи стръмнини носели името Андрам, що значи Дългата стена, стигаща от Нарготронд до Източен Белерианд, където се намирал Рамдал, сиреч Краят на стената. На изток обаче ставали по-полегати, тъй като Гелионската долина слизала плавно на юг и по Гелион нямало нито един водопад, макар че течението му било по-бързо от онова на Сирион. Между Рамдал и Гелион се извисявал огромен самотен хълм с полегати склонове и самотата му го правела да изглежда още по-величав; наричали го Амон Ереб. Върху Амон Ереб бил загинал Денетор, крал на Нандорите от Осирианд, който рамо до рамо с Тингол се възправил против Моргот в ония дни, когато пълчища орки за пръв път нахлули в звездния покой на Белерианд; и там се заселил Маедрос след великата победа. А южно от Андрам, между Сирион и Гелион, се простирали пусти и непроходими дебри, където не смеел да навлиза никой, освен малцина скиталци от Мрачните елфи; Таур-им-Дуинат ги нарекли, що значи Гора между реките.
Велика река бил Гелион; два извора имал и по две корита течал отначало: Малък Гелион, който започвал от хълма Химринг и Голям Гелион, извиращ от връх Рерир. Подир сливането на двата ръкава продължавал още четирийсет левги на юг, додето достигне нови притоци; и течението му до морето било два пъти по-дълго от онова на Сирион, макар и не тъй пълноводно, защото по източните земи падали по-малко дъждове, отколкото в Хитлум и Дортонион, откъдето черпел водите си Сирион. От Еред Луин извирали шестте притока на на Гелион: Аскар (наречен по-късно Ратлориел), Талос, Леголин, Брилтор, Дуилвен и Адурант — все бързоструйни потоци, бягащи по стръмните планински склонове; а между Аскар откъм север и Адурант откъм юг, Гелион и Еред Луин слагали границите на прекрасния зелен Осирианд — Страната на седемте реки. Към средата на своето течение Адурант се разделял на две и после отново се сливал; и обгърнатият от водите му остров бил наречен Тол Гален, що значи Зеления остров. Там се заселили Берен и Лутиен след своето завръщане.
В Осирианд, под закрилата на реките, живеели Зелените елфи; защото от всички реки на западния свят Улмо най-много обичал Сирион, а подир него Гелион. Тъй безшумни и ловки били горските елфи в Осирианд, че странник можел да прекоси земите им от край до край, без да зърне нито един от тях. През пролетта и лятото се обличали в зелени одежди, а звънките им песни достигали надалеч отвъд водите на Гелион; затуй Нолдорите нарекли онази област Линдон, що значи Земя на музиката, а на планините зад нея дали името Еред Линдон, защото за пръв път ги зърнали от Осирианд.
Източно от Дортонион пределите на Белерианд били най-уязвими за вражески набези, тъй като само ниски хълмове опазвали Гелионската долина откъм север. По ония места, наречени Маедросови предели и в земите отвъд тях живеели синовете на Феанор със своите народи; и за да не допуснат нахлуване на Моргот към Източен Белерианд, конницата им често препускала на север из необятната и безлюдна равнина Лотлан, която лежала на изток от Ард-гален. Главната крепост на Маедрос се издигала върху плоския връх на хълма Химринг, що означава Вечностуден; могъщ и гол бил този скалист хълм, обкръжен от множество по-ниски възвишения. Между Химринг и Дортонион бил стръмният откъм западната си страна Аглонски проход — единствена врата към Дориат; и вечно веел през него лютият северен вятър. Но Келегорм и Куруфин укрепили Аглон и мощната им войска охранявала както прохода, тъй и цялата област Химлад, разположена на юг между Арос, който извирал от Дортонион и притока му Келон, идващ откъм Химринг.
Областта между двата ръкава на Гелион била управлявана от Маглор и в нея имало място, където хълмовете съвсем се снишавали; тъкмо оттам орките нахлули в Източен Белерианд преди Третото сражение. Затова Нолдорите непрестанно изпращали многобройни конни отряди из ония равнини; а народът на Карантир се укрепил из планините източно от Маглоровия пролом. Там връх Рерир и околните възвишения се издавали на запад от планинската верига Еред Линдон; и в гънката между Рерир и Еред Линдон имало езеро закътано сред планини отвсякъде, освен на юг. Туй било езерото Хелеворн, дълбоко и мрачно, а край него живеел Карантир; ала цялата просторна област между Гелион, планините, Рерир и река Аскар била наричана от Нолдорите с името Таргелион, което означава Земи отвъд Гелион, или още Дор Карантир, сиреч Земите на Карантир; именно там се срещнали за пръв път Нолдори и джуджета. А много преди това Сивите елфи наричали Таргелион с името Талат Рунен — Източна долина.