Случило се тъй, че най-сетне Нарготронд бил напълно завършен (но Тургон все още живеел в чертога си във Винямар) и синовете на Финарфин се събрали там да празнуват; даже Галадриел дошла от Дориат да остане за малко при тях в Нарготронд. А крал Финрод Фелагунд нямал съпруга и Галадриел го запитала защо е тъй; но щом Фелагунд отворил уста, осенило го прозрение и той изрекъл:
— Клетва ще дам и аз, та трябва да съм свободен да я изпълня докрай и да отмина в тъмата. Пък и не ще остане от моето кралство какво да предам на наследник.
Ала разказват, че никога до онзи час не го били обземали подобни смразяващи мисли; дълбоко обичал той Амарие от Ваниярите, но тя не го последвала в изгнанието.
Глава 16
За Маеглин
Аредел Ар-Фейниел, Бялата владетелка на Нолдорите и щерка на Финголфин, живеела в Невраст при брат си Тургон и заедно с него отишла в Потайното кралство. Ала след време й омръзнал затвореният град Гондолин, та закопняла отново да препуска през необятните равнини и да броди из горите, както във Валинор; и когато отминали двеста години от завършването на Гондолин, тя поискала от Тургон разрешение да си отиде. Не желаел Тургон да я пуска и дълго отхвърлял молбата, ала най-сетне отстъпил и рекъл:
— Върви, щом желаеш, макар че не е разумно според мен и предусещам в тази раздяла тежки беди и за двама ни. Пускам те само да идеш при нашия брат Фингон; а онези, що пратя да те придружават, ще се завърнат в Гондолин колкото може по-бързо.
Но Аредел му възразила:
— Сестра съм ти, а не слугиня и отвъд твоите граници ще вървя където си пожелая. Щом ти се свиди да пратиш с мен свита, мога и сама да тръгна.
Тогава Тургон отвърнал:
— Нищо в туй кралство не ми се свиди, щом е за тебе. Ала не желая извън стените на Гондолин да живее някой, що знае пътя насам; ако и да ти вярвам, сестро, за други знам, че не умеят да слагат юзда на езика си.
Избрал Тургон трима най-славни бойци от своята свита да придружат Аредел и им заръчал да я отведат в Хитлум при Фингон, ако успеят да прекършат нейната воля.
— И бъдете нащрек — казал накрая, — защото макар и да е обсаден Моргот далече на север, из Средната земя дебнат безброй заплахи, за които сестра ми не знае.
После Аредел напуснала Гондолин и скръб налегнала Тургон като я гледал, че си отива.
А като стигнали до Бритиахския брод на река Сирион, тя рекла на своите спътници:
— Завийте сега на юг, а не на север, защото не ще потегля към Хитлум; душата ми е закопняла да срещна старите си приятели, синовете на Феанор.
И тъй като не могли да я разубедят, всички поели на юг, както била наредила и поискали да навлязат в Дориат. Ала граничната стража не ги допуснала; защото Тингол не приемал отвъд Пояса нито един Нолдор, освен своите близки от рода на Финарфин, а най-нежелани били приятелите на Феаноровите синове. Затуй рекли стражите на Аредел:
— Към земите на Келегорм, когото търсиш, о, високородна, в никакъв случай не можеш да минеш през владенията на крал Тингол; ще трябва да заобиколиш Пояса на Мелиан откъм юг или север. Най-бързият път е на изток от Бритиах през Димбар и покрай северните предели на нашето кралство, додето през Есгалдуинския мост и бродовете на Арос стигнеш до земите отвъд хълма Химринг. Чували сме, че там живеят Келегорм и Куруфин, та може и да ги намериш; ала знай, тия пътеки не са надеждни.
Тогава Аредел се върнала обратно и подирила опасния път между злокобните долини на Еред Горгорот и северните предели на Дориат; но когато наближили пагубната област Нан Дунгортеб, мрачни сенки оплели конниците, а Аредел изостанала от своите спътници и се изгубила. Дълго я търсили, изплашени, че може да е попаднала в примка или да е пила отровни води от потоците из този край; ала гнусните изчадия на Унголиант, що живеели из клисурите, се настървили и ги подгонили, та едва успели да си спасят живота с отчаяно бягство. Когато най-сетне се завърнали и разказали за премеждието, настанала печал велика в Гондолин; а Тургон дълго седял насаме и в мълчание страдал от скръб и ярост.
Ала Аредел, след като дирила напразно своите спътници, препуснала право напред, понеже както всички чеда на Финве била сърцата и неустрашима; и продължила пътя си додето през Есгалдуин и Арос стигнала до местността Химлад между Арос и Келон, където живеели Келегорм и Куруфин през ония години преди разкъсването на Обсадата около Ангбанд. По онова време те не си били у дома, защото заедно с Карантир били предприели далечен поход на изток из Таргелион; но поданиците на Келегорм я посрещнали сърдечно и предложили да им бъде почетна гостенка докато се завърне техният владетел. Известно време тя живяла честито сред тях и с радост препускала на воля из горските дебри; ала годината напредвала, а Келегорм не се завръщал и отново я обзело безпокойство, та почнала да язди самичка все по-надалеч, дирейки нови пътеки и незнайни поляни. И тъй се случило, че веднъж към края на годината Аредел достигнала южните предели на Хитлум, прекосила Келон и без да усети се залутала из Нан Елмот.