Тъкмо из тази гора през отдавна отминали епохи Мелиан бродела в зората на Средната земя, когато дърветата били млади; и древно вълшебство още се таяло в дъбравите. Ала сега дърветата на Нан Елмот били най-високи и мрачни в цял Белерианд и ни един слънчев лъч не прониквал през техните корони; там обитавал Еол, когото наричали Мрачния елф. В стари времена той бил от рода на Тингол, ала не му допадал Дориат и когато Мелиан обгърнала в своя Пояс гората Регион, където живеел, той избягал към Нан Елмот. Там заживял сред дълбоките сенки, защото обичал нощта и сумрака под звездите. Отбягвал Нолдорите, които смятал за виновни, че Моргот се е завърнал да смущава покоя на Белерианд; но с джуджетата се сдружил както никой друг от древните елфи. И главно от него узнавали джуджетата що става по земите на Елдарите.
Търговските пътища на джуджетата от Сините планини пресичали Източен Белерианд на две места и северният път, който водел към бродовете на Арос, минавал близо до Нан Елмот; и там се срещал Еол с Наугримите за дълги разговори. А когато дружбата им укрепнала, почнал и той от време на време да гостува в подземните чертози на Ногрод и Белегост. Там узнал много за обработката на метали и сам станал изкусен майстор; и създал метал по-як от стоманата на джуджетата, ала толкоз ковък, че можел да се разтяга на тънки и гъвкави листове, оставайки неуязвим за мечове и копия. Нарекъл го галворн, понеже бил черен и лъскав като полиран ахат, и насетне винаги носел ризница от този метал. Но макар и изгърбен от ковашкия труд, Еол не бил джудже, а снажен елф от народа на Телерите с благородно лице под дебелия пласт от сажди; а взорът му прониквал надълбоко в сенките на потайните, мрачни места. И тъй се случило, че зърнал Аредел Ар-Фейниел да се лута между високите дървета по границите на Нан-Елмот като бял лъч из здрача. Прелестна му се сторила тя и страстно я възжелал; и хвърлил над нея магия, та да не открие пътя навън, а да идва все по-близо до неговото жилище сред горските дебри. Там имал ковачница, мрачен дом и неколцина слуги — потайни и мълчаливи като господаря си. И когато изтощената от бродене Аредел най-сетне достигнала прага му, той излязъл навън; и с приветствени слова я въвел в дома си. Там и останала, понеже Еол я взел за невяста и много време отминало додето нейните близки чули отново вести за нея.
Не е казано, че туй станало съвсем против волята на Аредел, нито че дългите години живот сред Нан Елмот са й били омразни. Защото макар че трябвало по волята на Еол да отбягва слънчевите лъчи, двамата често бродели надалеч под звездите или под сиянието на месечината; можела и самичка да се разхожда, само дето Еол й бил забранил да дири синовете Феанорови или който и да било друг от Нолдорите. Родила му Аредел син сред сенките на Нан Елмот и тайно в сърцето си го нарекла на забранения нолдорски език Ломион, що означава Дете на здрача; но от баща си детето не получило име преди да навърши дванайсет години. Тогава Еол го нарекъл Маеглин, сиреч Проницателен взор, понеже бил забелязал, че очите на сина му са по-зорки от неговите, а мисълта му прониквала и през най-мъглявите слова до дълбините на сърцата зад тях.
Израснал Маеглин и по лик и снага заприличал на своя род от Нолдорите, ала по нрав и мисли се бил метнал на баща си. Скъпял се на думи, освен ако нещо го вълнувало дълбоко — тогава гласът му имал силата да затрогва приятели и да оборва всеки противник. Бил висок и чернокос, с бяла кожа; а очите му, макар и тъмни, блестели като на истински Нолдор. Често придружавал Еол до градовете на джуджетата в източните склонове на Еред Линдон и там охотно изучавал каквото му разкривали, а най-много обикнал умението да се издирват метални руди из планините.
Казват обаче, че най-много обичал майка си и когато Еол не бил у дома, Маеглин сядал до нея и слушал каквото му разказвала за своите близки, за техните дела в Елдамар и доблестта на могъщите принцове от рода на Финголфин. Всичко туй взимал присърце, но най-силно харесвал разказите за Тургон, що си нямал наследник, понеже неговата съпруга Еленве загинала при прекосяването на Хелкараксе, та му останала само едничката щерка Идрил Келебриндал.
От тия разкази се пробудил у Аредел копнеж да види отново своите близки и тя се зачудила как са могли някога да й омръзнат светлините на Гондолин, блесналите водоскоци и зелената морава по Тумладен под ясните пролетни небеса; а и често оставала самотна сред сенките, когато съпругът и синът й потегляли на дълъг път. Пак от тия разкази възникнал за пръв път раздор между Маеглин и Еол. Защото въпреки всички молби не пожелала Аредел да разкрие на своя син где живее Тургон и как се стига дотам, а той не бързал, вярвайки, че ще съумее да изкопчи тайната от майка си или да разчете нейните мисли; преди туй обаче желаел да види Нолдорите и да поговори със своите сродници, синовете Феанорови, които живеели наблизо. Ала когато споделил тия замисли с баща си, Еол се разгневил.