— Маеглин, сине мой — рекъл той, — ти си от рода на Еол, а не на Голодримите. Цялата тази земя принадлежи на Телерите и не ще общувам, нито ще позволя син ми да общува с убийци на нашите близки, нашественици и завоеватели на родния ни край. Или ще ме послушаш, или ще те принудя с окови.
Нищо не отвърнал Маеглин, но се обгърнал в хладно мълчание и престанал да пътува с баща си; а Еол вече не му се доверявал.
Станало веднъж тъй, че в средата на лятото джуджетата по древен обичай поканили Еол на празненство в Ногрод; яхнал той коня и потеглил натам. За известно време Маеглин и майка му били волни да ходят където си пожелаят и често препускали до покрайнините на гората, дирейки слънчевите лъчи; и пламнало в сърцето на Маеглин желание да напусне завинаги Нан Елмот. Рекъл тогаз на Аредел:
— Повелителко моя, нека си тръгнем додето е време! Какви надежди има в тази гора за двама ни? Тук сме държани в робство и не ще имам полза да остана; защото вече научих каквото можех от баща си и каквото ми разкриха Наугримите. Дали да не подирим пътя към Гондолин? Ти ще ми станеш водач, а аз ще ти бъда верен страж!
Възрадвала се Аредел и погледнала с гордост сина си; и като рекли на слугите, че отиват да дирят синовете Феанорови, двамата препуснали към северните предели на Нан Елмот. Там прекосили плитките води на Келон, навлезли в Химлад, минали бродовете на Арос и продължили на запад покрай границите на Дориат.
А Еол се завърнал по-рано, отколкото бил предвидил Маеглин и открил бягството на съпругата и сина си само подир два дни; и тъй яростен гняв го обзел, че препуснал след тях посред бял ден. Но като навлязъл в Химлад, той обуздал гнева си и продължил предпазливо, понеже знаел, че е в опасност — могъщи владетели били Келегорм и Куруфин, и не хранели топли чувства към него, пък и отгоре на туй Куруфин се славел с избухлив нрав; съгледвачите от Аглон обаче били забелязали бягството на Маеглин и Аредел към бродовете на Арос, а Куруфин като разбрал, че става нещо необичайно, слязъл южно от прохода и спрял на бивак близо до бродовете. И още преди да навлезе навътре в Химлад, Еол бил причакан от конен отряд и отведен пред Куруфин.
Рекъл му Куруфин:
— Що дириш, Мрачни елфе, по моите земи? Важно трябва да е, щом те изкарва под слънцето, що ненавиждаш.
А Еол знаел, че го грози гибел, затуй удържал парещите слова зад зъбите си и отвърнал:
— Узнах, благородни Куруфин, че синът и съпругата ми, Бялата владетелка на Гондолин, са ти дошли на гости, докато отсъствах; и сметнах, че не подобава да съм отделно от тях при това посещение.
Изсмял му се Куруфин и казал:
— Надали щяха да срещнат тук топъл прием, ако бяха пристигнали заедно с теб; ала туй няма значение, защото не идваха насам. Вече два дни стават откак минаха през Аросиах и препуснаха бързо на запад. Струва ми се, че искаш да ме измамиш; освен ако и сам си бил излъган.
А Еол отговорил:
— Щом е тъй, владетелю, може би ще ми дадеш разрешение да си тръгна и да разбера каква е истината.
— Разрешение давам, но не и благосклонност — рекъл Куруфин. — Колкото по-скоро напуснеш земите ми, толкоз по-доволен ще бъда.
Тогава Еол яхнал коня си с думите:
— Отрадно е, владетелю Куруфин, да срещнеш тъй благосклонен сродник в труден час. Ще го помня, когато се върна.
С мрачен взор го измерил Куруфин и продумал:
— Недей да се пъчиш пред мен с името на съпругата си. Защото не печелят родство ония, що крадат дъщерите на Нолдорите и ги взимат за невести без разрешение и благословия. Дадох ти разрешение да си вървиш. Приеми го и се махай. Законите на Елдарите не ми разрешават да те погубя сега. Но един съвет ще добавя: върви си у дома в сенките на Нан Елмот; защото сърцето ми предусеща, че ако поемеш сега подир ония, що вече не те обичат, няма никога да се завърнеш.
Препуснал Еол стремглаво, изпълнен с ненавист към Нолдорите; защото чак сега бил прозрял, че Маеглин и Аредел бягат към Гондолин. Тласкан от гняв и унижение, той прекосил бродовете на Арос и продължил без отдих по техните дири; но макар да не знаели, че ги преследва с най-бързия си жребец, нито веднъж не ги зърнал чак до Бритиах, където изоставили конете. И там за зла участ те се издали; защото конете им зацвилили, а жребецът на Еол ги чул и препуснал към тях; зърнал Еол отдалече бялата дреха на Аредел и запомнил откъде минава, дирейки потайната планинска пътека.