Синовете на Хадор били Галдор и Гундор; Галдор също имал двама сина — Хурин и Хуор; синът на Хурин бил Турин, наричан още Гибелта на Глаурунг; а синът на Хуор бил Туор, баща на Еарендил Благословения. Синът на Боромир бил Брегор, чиито синове се наричали Бреголас и Барахир; а синовете на Бреголас били Барагунд и Белегунд. Дъщерята на Барагунд се казвала Морвен, майка на Турин, а дъщерята на Белегунд била Риан, майка на Туор. А синът на Барахир бил Берен Едноръки, що спечелил обичта на Тинголовата щерка Лутиен и се завърнал от смъртта; от тях се родила Елвинг, съпругата на Еарендил и от нея тръгнало потеклото на всички нуменорски крале.
Всички те били оплетени в Прокобата на Нолдорите; и извършили велики подвизи, за които си спомнят Елдарите и до днес в преданията за древните крале. И по онова време хората с пламенна надежда прибавили своята сила към мощта на Нолдорите; а Моргот бил обкръжен в плътен обръч, защото крепките люде на Хадор не се бояли от студ и дълги походи, та често отивали далече на север и оттам дебнели всяка стъпка на Влага. Множали се и благоденствали хората от Трите рода, но най-велик сред тях бил родът на Хадор Златокоси, що можел да се мери даже с елфическите владетели. Всички от този род били крепки и снажни, съобразителни, храбри и непреклонни, буйно весели и буйно гневливи, най-могъщи сред по-младите Чеда на Илуватар в зората на човешкото племе. Най-често били русокоси и синеоки; но не било така с Турин, чиято майка Морвен идвала от рода на Беор. В онзи род мъжете имали черна или кестенява коса и сиви очи; от всички хора те имали най-голямо сходство с Нолдорите и затуй си спечелили обичта им; защото били любознателни, сръчни и схватливи, не забравяли лесно и били по-склонни да жалят, отколкото да се смеят. На тях приличали и горските племена на Халет, но били по-ниски и не тъй ученолюбиви. Рядко говорели и не обичали шумните тълпи; мнозина от тях обичали самотата и бродели на воля из зелените лесове, докато земите на Елдарите били още нови и омайни за тях. Ала кратко живеели в Западните кралства и печални били дните им.
По човешка мярка животът на Едаините се удължил след тяхното идване в Белерианд; но най-сетне Беор Стари се споминал, когато навършил деветдесет и три години, от които четирийсет и четири минали във вярна служба на крал Фелагунд. И когато легнал на смъртно ложе не от скръб или рана, а просто от старост, Елдарите видели за пръв път колко мимолетен е животът човешки и как идва непознатата за тях смърт от дълга умора; и дълбоко се опечалили за своите скъпи приятели. Но Беор доброволно се разделил с живота и издъхнал в мир; а Елдарите се изумили на странната съдба човешка, защото нейният край бил укрит от тях и нищо в древните им познания не можело да го обясни.
Въпреки туй някогашните Едаини бързо усвоили от Елдарите множество знания и изкуства, а синовете им продължили да трупат мъдрост и умения, додето задминали всички други хора, които все още живеели източно от планините и не се били срещали с Елдари, за да съзрат лицата, огрявани някога от Светлината на Валинор.
Глава 18
За разрухата на Белерианд и гибелта на Финголфин
Финголфин, владетел на Севера и върховен крал на всички Елдари, като видял, че народът му се множи и крепне, а съюзниците човешки също са многобройни и храбри, отново се замислил за щурм срещу Ангбанд; защото знаел, че живеят в опасност, додето кръгът на обсадата не е сключен докрай и додето Моргот може свободно да твори в подземията си незнайни злини, що никой не можел да предвиди, преди Врагът да ги изкара наяве. Според онуй, което знаел, решението било разумно; защото Нолдорите още не познавали докрай цялата мощ на Моргот и не разбирали, че без чужда помощ войната им срещу него е обречена, независимо дали ще избързат или ще се забавят. Но тъй като земите на техните кралства били прелестни и просторни, повечето Нолдори се задоволявали с настоящето и вярвали, че така ще е и занапред, та затова не бързали да подхванат война, в която и при поражение, и при победа щели да загинат мнозина от тях. Ето защо не били твърде склонни да послушат Финголфин, а най-много се противели синовете Феанорови. Измежду всички вождове на Нолдорите единствено Ангрод и Аегнор се съгласили с краля, понеже живеели в области, откъдето лесно се съзирал Тангородрим и заплахата на Моргот непрестанно тегнела в мислите им.