Преструвал се Моргот на жалостив към ония хора, що желаели да го слушат, и казвал, че всичките им страдания идват от робското покорство към размирните Нолдори, но от ръцете на истинския Властелин на Средната земя ще получат безброй почести и щедри награди за своята доблест, стига само да се разбунтуват. Ала малцина люде от Трите рода на Едаините се вслушвали в лукавите му речи, дори и когато били обречени на непосилни мъки в тъмниците под Ангбанд. Затуй Моргот ги преследвал с люта ненавист и разпръсквал отровни лъжи далече отвъд планините.
Разказват, че по онова време в Белерианд за пръв път пристигнали Смуглите хора. Някои от тях вече тайно били приели властта на Моргот и идвали по негова заръка; ала не всички, защото мълвата за Белерианд, за неговите земи и реки, сражения и богатства, била плъзнала на длъж и шир, та неспокойните нозе човешки вечно се стремели на запад. Тия хора били ниски и широкоплещести, с дълги и силни ръце; кожата им била смугла или жълтеникава, а косите и очите — черни. Родовете им били много и някои предпочитали планинските джуджета пред елфите. Но Маедрос знаел колко е намаляла силата на Нолдорите и Едаините, докато бездънните ями под Ангбанд сякаш таяли неизчерпаеми запаси от зло, затуй сключил съюз с тия новодошли хора и дарил своята дружба на най-могъщите техни вождове — Бор и Улфанг. И Моргот се възрадвал, защото тъкмо това желаел. Синовете на Бор били Борлад, Борлах и Бортанд; и измамили те надеждите Морготови, защото останали верни на Маедрос и Маглор. Синовете на Улфанг Черни били Улфаст, Улварт и Улдор Проклети; те се заклели във вярност към Карантир и изменили на клетвата.
Нямало обич между Едаините и Източните люде, затуй рядко се срещали; пришълците живеели в Източен Белерианд, народът на Хадор бил обсаден в Хитлум, а Беоровият род бил почти изтребен. Племето на Халет изпървом останало незасегнато от северните сражения, защото обитавало далече на юг в Бретилския лес; ала скоро започнали да се бият с прииждащите орки, понеже били храбри люде и обичали тази гора, та не искали да я напускат. И сред скръбните разкази за поражения в ония времена подвизите на Халадините се помнят с достойнство; защото след превземането на Минас Тирит орките нахлули през прохода на запад и сигурно щели да опустошат земите чак до устието на Сирион; но Халмир, вождът на Халадините, пратил бърза вест до Тингол, понеже бил приятел с елфите, що пазели пределите на Дориат. Тогава Белег Крепколък, старши сред граничните бранители на Тингол, повел към Бретил мощен отряд Синдари, въоръжени с бойни секири; и като нападнали изневиделица от гъсталака, бойците на Халмир и Белег изтребили цял легион от орки. Тъй бил възпрян по ония места черният прилив от Севера и още дълги години орките не посмели да прекосят Теиглин. Народът на Халет продължавал да живее в неспокоен мир из Бретилския лес, а зад неговата зорка охрана Нарготронд си отпочивал и сбирал нови сили.