И поради гордост безмерна рухнал от величие към презрение спрямо всичко извън самия себе си, докато станал накрая дух безмилостен и суетен. Мъдростта превърнал в лукавство на лъжец безсрамен, за да прекланя пред своята воля всеки, когото решал да използва. Отначало копнеел за Светлината, ала щом не можел да я притежава само за себе си, гневно слязъл надолу към Мрака сред яростта на свирепи огньове. Тъкмо мрака използва най-често за своите зли дела в Арда и е вселил страх от тъмното в душата на всяка жива твар.
Но с тъй велика мощ се бил въздигнал във времена незапомнени, че дълго имал надмощие над всички Валари начело с Манве и владеел почти цялата земна твърд. И не бил сам. В дните на неговото величие мнозина Маяри се подлъгали по блясъка и останали в негова власт даже когато рухнал към мрака; сетне подмамил на своя служба и други с лъжи и измамни дарове. Най-страховити сред тия духове са Валараукарите — огнени чудовища, наречени в Средната земя с името Балрози или демони на ужаса.
Сред ония от неговите слуги, които имат названия, най-могъщ бил духът, наречен от Елдарите Саурон или Гортаур Жестоки. Отначало той бил един от Маярите на Ауле и познавал много от премъдростите на своите събратя. Във всички дела на Моргот из Арда, във всяка негова злина и лукавство имал пръст и Саурон, който по злоба му отстъпвал само защото дълго служил на чужда воля, вместо на своята собствена. Ала подир дълги години той се въздигнал като сянка на Моргот, като призрак на неговото коварство и поел същия гибелен път надолу към Пустотата.
ТЪЙ ЗАВЪРШВА ВАЛАКУЕНТА.
КУЕНТА СИЛМАРИЛИОН
Историята на силмарилите
Глава 1
За началото на дните
Разказват мъдреци, че Първата война започнала още когато Арда била неоформена и нямало ни растения, ни живи твари по нея. Дълго имал Мелкор надмощие, ала насред войната на помощ на Валарите долетял от далечните небеса още един дух, който бил чул, че се води схватка в Малкото царство; и цяла Арда прокънтяла от звуците на смеха му. Тъй дошъл Тулкас Силния, чийто гняв се носи като могъща буря, разпилявайки мрак и облаци; пред яростта и смеха му Мелкор побягнал от Арда и задълго се възцарил мир. А Тулкас останал сред Валарите, докато Мелкор бродел навън из мрака и мислел за него с люта ненавист.
По онова време Валарите въдворили ред из земите, моретата и планините, а Явана най-сетне засяла семената, които отдавна била сътворила. Древните огньове вече били изгасени или затрупани в недрата на хълмовете, тъй че имало нужда от светлина и по молба на Явана Ауле сътворил два могъщи светилника за Средната земя между необятната морска шир. Варда напълнила светилниците, Манве ги запалил, а сетне Валарите ги издигнали върху могъщи колони, далече над древните планини. Единият бил на север от Средната земя и се наричал Илуин; другият греел на юг и се наричал Ормал; тъй двата светилника на Валарите облели с лъчите си цялата Земя и настанал вечен ден.
После семената на Явана взели бързо да никнат и от тях произлезли безброй растения, големи и малки — мъхове, треви, папрати и величави дървета, що гордо издигат корони сред облаците като живи планини, ала зелен сумрак обгръща техните корени. И зверове дошли да обитават из тревистите степи, под сенките горски и край реките и езерата. Нямало още разцъфнал цвят и не пеели птици, защото всичко туй чакало своето време в скута на Явана; ала несметно живо богатство била сътворила нейната мисъл и нийде нямало толкоз различни твари, както в средните области на Земята — там где се срещали и преливали лъчите на двата светилника. И пак там, на остров Алмарен сред Великото езеро, обитавали най-напред Валарите в ония дни, когато всичко било още младо, а първата зеленина галела взора им и те задълго били щастливи.
Почивали Валарите подир дългия труд и гледали как расте и се развива всичко от тях замислено и сътворено, додето веднъж Манве обявил празненство велико; свикал той всички Валари и тяхната свита. Ала Тулкас и Ауле били изморени, защото силата на единия и уменията на другия служили дълго без нито миг отдих. А Мелкор знаел за всичко, понеже дори и тогава имал тайни приятели и доносници сред ония Маяри, които бил склонил към своето дело; и скрит далече сред мрака, пълнел се с ревност и завист към делата на равните нему, що желаел да покори на своята воля. Сбрал той извън пределите на Еа всички покварени духове и решил, че е силен. А като усетил как се задава отново часът му, отправил поглед към Арда и красотата на земната пролет го изпълнила с още по-люта омраза.
През туй време се сбрали Валарите на Алмарен, без да мислят за зло и поради блясъка на Илуин не забелязвали, че далече на север хвърля сянка Мелкор — защото бил станал черен като мрака на Пустотата. И пеят песни, че през онзи Празник на Пролетта взел Тулкас за невяста Неса, сестрата на Ороме и тя танцувала пред Валарите по зелените ливади на Алмарен.