Обух се и излязох изпод навеса. Навън запасах меча и закопчах плаща на врата си. Трябваше да проверя какво става. На място като това всяка дейност можеше да представлява опасност.
Пътем докоснах Шаск — той наистина ми се стори като от камък — и се насочих натам, където преди беше минавала пътеката. Сега тя не се променяше пред очите ми, макар да бе станала още по-тясна. Щом стъпих на нея, потеглих право нагоре. Струваше ми се, че светлината, към която съм се насочил, полека се местеше. Отново започнах да долавям слабо шумоленето на дъжда. Вероятно валеше от другата страна на планината. Продължавах все по-нататък и стигнах до извода, че бурята бушува съвсем наблизо. Освен шума на дъжда вече дочувах и свистенето на вятъра.
Внезапно ме ослепи яркият проблясък на мълния отвъд върха. След нея се разнесоха тътнежите на гръмотевицата. Спрях само за миг. Странно, но сред оглушителния грохот ми се стори, че дочух и нечий кикот.
Най-сетне стигнах до върха. В същата секунда ме връхлетя бесен порив на вятъра, понесъл шепи дъжд. Без да спирам, придърпах плътно плаща си и го закопчах отпред.
Изминах още няколко крачки и забелязах входа на пещера в билото вляво и малко по-ниско от мен. Наоколо зловещо кръжаха огнените ириси на кълбовидни мълнии. Вътре имаше и двама души — единият седеше на пода, а недалеч от него вторият, със скръстени крака, висеше с главата надолу във въздуха без никаква видима опора. Прокраднах се към непознатите. Почти през цялото време те се намираха извън полезрението ми, тъй като избраният от мен маршрут минаваше през много гъст листак. Внезапно осъзнах, че съм стигнал пещерата — вече не валеше и не усещах натиска на вятъра. Сякаш се бях озовал в самия епицентър на урагана — в мъртвата му точка.
Много внимателно, по корем, припълзях още по-близо и през листака различих двама старци. Те внимателно съзерцаваха невидимите кубове на триизмерна игра, фигурите висяха над дъската, която пък бе поставена на земята между играчите, а заетите й клетки бяха смътно очертани с огън. Седналият на пода беше гърбушко, усмихваше се и аз го познавах! Това беше моят легендарен предтеча, Дуоркин Баримен — натежал от векове, мъдрост и почти безпределна мощ. Създател на Амбър, Истинския свят, магическите карти, а може би и самата реалност в смисъла, в който я разбирах. За нещастие, почти през цялото време, когато общувах с него в недалечното минало, той определено беше доста изперкал.
Мерлин ме бе уверил, че сега старецът се е опомнил, но нещо не ми се вярваше. Впрочем, при повечето богоравни твари се забелязва определена степен на нетрадиционен „здрав разум“. Мисля, че това си върви ръка за ръка със способностите… Няма да се учудя, ако се окаже, че старият пройдоха просто се преструва на нормален, когато му е изгодно.
Вторият играч — виждах само гърба му — се наведе напред и премести фигурка, която май съответстваше на пешка. Тя олицетворяваше обитател на Хаос, известен под названието Огнен ангел. Когато бе направен ход, отново проблясна мълния, трясна гръмотевица и ме побиха хладни тръпки. След това Дуоркин се наведе и премести една от своите фигури — Змей. И този път последваха отблясък, тътен и тръпки. Видях, че застаналият на задни крака Еднорог заема позицията на царя сред фигурите на Дуоркин, а клетката редом с неговата бе запълнена от двореца на Амбър. За цар на противника му служеше изпъналата се нависоко Змия, редом с която се извисяваше иглоподобната кула на двореца на властелините на Хаос, Телбейн.
Противникът на Дуоркин със смях направи ход.
— Мандор — обяви той. — Смята се за кукловод сред марионетките и творец на крале.
След проблясъка от светлина и тътена своя ход направи и Дуоркин.
— Коруин — заяви на свой ред. — Отново е на свобода.
— Да. Но не знае, че се състезава със самата съдба. Надали ще успее да се върне навреме в Амбър, за да попадне в Коридора на огледалата. А без пророчествата оттам, каква полза от него?
Дуоркин се усмихна и вдигна поглед. За миг ми се стори, че ме гледа право в очите.
— Според мен той отлично е пресметнал всичко, Сухай. Разполагам с няколко късчета от паметта му, които намерих веднъж, докато се носех над Лабиринта в Ремба. Ще ми се да получавах по едно златно цукало всеки път, когато го подценяват.
— Че какво би правил с толкова много цукала?! — поинтересува се вторият играч.
— Разкошни шлемове за враговете му.
И двамата се разсмяха и Сухай се завъртя на деветдесет градуса обратно на часовниковата стрелка. Издигайки се във въздуха, Дуоркин започна да се накланя напред, докато не полегна успоредно на земята. Продължаваше да не сваля очи от дъската. Сухай като че ли протегна ръка към една женска фигура, която се намираше на най-горните редове, после размисли. Внезапно отново премести Огнения ангел. Още докато гръмотевицата сияеше и тътнеше, Дуоркин също направи ход — отзвуците от гръмотевицата прерастнаха в мощен тътен, а яркото сияние задълго озари всичко наоколо. Предтечата ми произнесе нещо, но заради тътнежа не успях да чуя нито дума. Вероятно беше изрекъл нечие име, защото Сухай побърза да възрази: