— Но тя принадлежи на Хаос!
— Е, и? Не сме уточнявали такива правила. Ти си на ход.
— Трябва да си помисля — отвърна Сухай. — И то хубавичко…
— Можеш да вземеш дъската със себе си — предложи му Дуоркин. — Ще я донесеш утре вечер.
— Утре съм зает. Може би вдругиден?
— Тогава пък аз съм зает. Какво ще кажеш за след три дни?
— Става. Е, ще се видим!
— Лека нощ!
За няколко секунди ме ослепи ярък блясък и ме оглуши тътен. След това внезапно усетих поривите на дъжда и вятъра. Когато зрението ми се проясни видях, че пещерата е опустяла. Заобиколих гребена на планината и тръгнах обратно към лагера, а по петите неуморно ме следваше дъждът. Пътеката вече беше успяла да се разшири.
На разсъмване се надигнах и закусих, докато чаках Шаск да се размърда. Нощното приключение изобщо не ми приличаше на сън.
— Слушай, Шаск — попитах коня си малко по-късно, — знаеш ли какво е адско препускане?
— Чувал съм — отвърна той, — че това е таен способ за преодоляване на огромни разстояния за кратко време — използват го в кралския дом на Амбър. Казват, че е опасно за психическото здраве на благородните коне.
— Смятам, че си извънредно стабилно същество — и в емоционално, и в интелектуално отношение.
— Ами, благодаря, ако това беше комплимент… Но защо сме се разбързали толкова?
— Ти проспа доста събития — отбелязах аз. — Оказва се, че ме очаква среща с банда отражения — ако, разбира се, успея да ги заваря преди да са изчезнали.
— Е, щом е такава работата…
— Приятелю, ще участваме в надбягване, наградата в което е златно цукало. Тъй че ставай и бъди кон!