— Адри не би подписала документите за освобождаването ти.
Синдер отвори третото чекмедже.
— Знам. Пък и апартаментът струва повече от една глупава рокля — тя извади отвътре една тресчотка1 и няколко гаечни ключа и ги остави отгоре на шкафа.
— Може пък да си присадя кожа.
— Кожата ти е наред.
С крайчеца на окото си Синдер погледна Ико.
— О, имаш предвид върху металните части.
Синдер затвори чекмеджето, взе чантата от тезгяха и натъпка в нея инструментите.
— Какво друго може да ни… о, крика на колела. Къде съм го оставила?
— Държиш се глупаво — каза й Ико. — Може да размениш нещо за роклята или да си вземеш една на концесия. Умирам си да ида в онзи магазин за изискани рокли на „Сакура“. Сещаш ли се за кой говоря?
Синдер прерови инструментите, захвърлени под тезгяха.
— Все тая. Няма да ходя.
— Не е все тая. Става дума за бала. И за принца!
— Ико, аз само му поправям андроида. Не сме станали първи приятели — андроидът на принца й напомни нещо и миг след това Синдер извади крика от мястото му. — И е все тая, защото Адри никога няма да ме пусне на бала.
— Но тя каза, че ако поправиш кораба…
— Точно така. А после? Портативният екран на Пеони, който все дава дефекти, а след него — тя огледа стаичката и видя един ръждясал андроид, закътан в ъгъла, — след него и този стар Гард 7.3.
— И защо ще й е на Адри това ръждясало нещо? Вече няма градина. Дори балкон си няма.
— Просто казвам, че няма никакво намерение да ме вземе на бала. Докато съумява да ми измисля какво да поправям, работата ми край няма да има — тя тикна в чантата и две стойки за крик и си каза, че пукната пара не дава. Никак даже. И без друго нямаше да се впише в официалната атмосфера на бала. Дори да смогне да си намери рокля, ръкавици и пантофки, под които да скрие уродливостта си, косата й, права като клечки, нямаше да успее да се накъдри, а и в гримирането Синдер беше пълна дупка. Накрая щеше да прекара вечерта отстрани на дансинга, взимайки на подбив момичетата, които припадаха, за да привлекат вниманието на принц Каи, и да се преструва на безразлична. Да се преструва, че й е все едно.
Макар че щеше да й е любопитно да види храната.
А и можеше да се каже, че принцът вече я познава. Беше се отнесъл внимателно с нея на пазара. И сега видеше ли я да стои така самотна, може би ще я покани на танц. От учтивост. От галантност.
Крехката илюзия се сгромоляса така внезапно, както беше и започнала. Това бе неосъществимо. Не си струваше да мисли за него.
Тя беше киборг и никога нямаше да отиде на бала.
— Май това е всичко — рече тя и за да прикрие разочарованието си, взе да нагласява чантата на рамото си.
— Готова ли си?
— Отчитам грешка — произнесе Ико. — Ако дори и да поправиш кораба, не ще убедиш Адри да те вземе на бала, тогава защо да ходим на бунището? Ако толкова много й е притрябвал нов магниремък, да отиде тя да се рови из боклуците и да си намери.
— Остави бала. Само да й дадем повод, наистина мисля, че ще те продаде на части и то за жълти стотинки. А и щом те заминат, апартаментът остава изцяло на наше разположение.
Какво ще кажеш за това?
— Мисля, че е чудесно!
Синдер се обърна и видя Пеони да се провира през вратата. Още не беше свалила балната рокля, но подгъвите на ръкавите и деколтето вече бяха готови. Парче дантела беше добавено в основата на деколтето, подчертавайки факта, че на четиринайсет очертанията й вече бяха доста се позаоблили, докато за Синдер нещата бяха безнадеждни. Дори някога тялото й да е било склонно да развие женствени форми, то тази склонност е била съсипана от намесата на хирурзите, оставили я с фигура плоска като дъска — малко мършава, малко момчешка и малко тромава с тежкия изкуствен крак.
— Ще удуша мама — рече Пеони. — Ще ме подлуди. „Пърл трябва да си намери съпруг“, „Дъщерите ми само ме цедят“, „Какво ли не правя за тях и пак са неблагодарни“, дрън-дрън-дрън — и подражавайки подигравателно на майка си, тя размаха пръст във въздуха.
— Ти какво правиш тук долу?
— Крия се. И исках да те питам дали ще хвърлиш един поглед на портативния ми екран — иззад гърба си тя извади един джобен екран и го подаде на Синдер.
Синдер го взе, но очите й гледаха към полата на Пеони, чиито блещукащи краища събираха топки прах.
— Ще съсипеш роклята и тогава горко ти.