Ико наведе глава напред и освети двигателя. От другата страна на Синдер, Пеони цъкаше с език.
— Може да си е помислил, че е бенка.
— Това много ме успокоява — Синдер извади чифт клещи от чантата. Нощното небе беше ясно и макар че светлините от града скриваха звездите, острият сърп на луната се таеше на хоризонта, едно присвито лениво око, дебнещо в мъглата.
— Красив ли е колкото изглежда на нетскрийновете?
— Да — отвърна Ико. — Дори повече. И е ужасно висок.
— За теб всички са високи — Пеони се облегна на предната броня и скръсти ръце. — А и аз искам да чуя мнението на Синдер.
Споменът за приятелската му усмивка я връхлетя и Синдер спря да чопли с клещите в двигателя. Принц Каи беше една от любимите теми на Пеони — тя участваше във всички групи на негови фенове в мрежата — при все това Синдер никога не си беше представяла, че и тя може да изпитва същото възхищение. Дори винаги беше смятала, че увлечението на Пеони по принца беше малко глупаво, малко незряло. Принц Каи това, принц Каи онова. Напразни илюзии.
Но сега…
Нещо в изражението на Синдер трябва да е било достатъчно красноречиво, защото Пеони ненадейно изпищя, връхлетя отгоре й, и като обви ръце около кръста й, взе да подскача.
— Знаех си! Знаех си, че и ти го харесваш! Не мога да повярвам, че наистина си се запознала с него! Не е честно. Казах ли ти вече, че много те мразя?
— Да, да, знам — Синдер се освободи от хватката на Пеони. — Иди другаде да подскачаш от опиянение. Аз се опитвам да работя.
Пеони направи физиономия и се отдалечи с подскоци, като заобикаляше купчините боклук.
— Друго какво? Разкажи ми всичко. Какво каза? Как се държа?
— Друго няма — отвърна Синдер. — Просто ме помоли да поправя андроида му.
Тя отстрани паяжините от това, което някога е било слънчев генератор, а сега не беше нищо повече от пластмасова обвивка. Облак прах я хласна в лицето и тя се отдръпна с кашляне.
— Тресчотка?
Ико отскубна тресчотката от тялото си и го подаде на Синдер.
— Какъв модел е андроидът му? — обади се Пеони.
С пъшкане Синдер отдели генератора от нишата и го постави на земята до кораба.
— Стар е.
— Тютор 8.6 — поясни Ико. — По-стар от мен. И освен това каза, че другия уикенд ще намине пак да го вземе.
Пеони подритна от пътеката една ръждясала кутия от машинно масло и се наведе над двигателя.
— В новините съобщиха, че следващата седмица заради чумата пазарът ще остане затворен.
— Не бях чула — Синдер отри ръце в панталоните и надникна навътре в двигателя. — Предполагам, че тогава ние ще трябва да го отнесем до двореца.
— Ура! — Пеони заподскача на място. — Ще отидем заедно и ти ще ме представиш и… и…
— А! — Синдер засия. — Магниремъка.
Пеони обви с длан едната си страна и нададе глас:
— И на бала той ще ме познае, и ще танцува с мен, и… Пърл ще се спука от яд! — тя се разсмя, като че да ядоса сестра си беше най-върховното постижение в живота.
— В случай, че андроидът е готов преди бала — Синдер избра един ключ от работния колан, вързан на кръста й. Не искаше да казва на Пеони, че вероятно друг, а не принцът, приема пратките в двореца.
Пеони замахна с ръка във въздуха.
— Добре де, когато стане.
— Аз искам да отида — продума Ико, загледана към хоризонта. — Предразсъдък е да не се допускат андроиди на бала.
— Тогава напиши петиция до правителството. Не се съмнявам, че Пеони ще се радва да запознае с каузата ти самия принц — Синдер тръшна ръка върху сферичната глава на Ико и я застави да насочи светлината обратно към двигателя. — Не мърдай. Тъкмо отделих единия край.
Синдер лепна ключа върху Ико, а после измъкна магниремъка от скобите и го остави да изтрополи на земята.
— Свалих едната страна, остава другата — тя заобиколи кораба, като разчистваше пътека сред боклуците, за да не се заклещят колелата на Ико. Пеони ги последва, покачи се върху багажника на кораба, сви крака и седна.
— Говори се, че щял да си търси годеница на бала.
— Годеница! — Ико въздъхна. — Колко романтично.
Синдер приседна на една страна до задната броня и извади от колана си малко фенерче.
— Ще ми дадеш ли пак онзи ключ?
— Ти оглуша ли? Годеница, Синдер. С други думи, принцеса.