Тя пропъди мислите си. Принц Каи никога не би се оженил за тази вещица. Той никога не би се оженил за лунитянин.
Синдер избута няколко ръждиви тенекиени кутии и един стар матрак и тогава успя ясно да различи носа на кораба.
— Добро око.
Всички заедно разчистиха боклука, за да се покаже предницата.
— Досега не съм виждала такъв кораб — Синдер прокара ръка по надупчената емблема от хром.
— Отвратителен е — рече Пеони с насмешка. — Ама че ужас.
— Сигурно е много стар — Синдер намери парчето и отвори капака. Отдръпна се с примигване пред неразборията от метал и пластмаса, която я посрещна. — Ама наистина много стар — с присвити очи огледа предния ъгъл на мотора, но шасито скриваше магниремъка от поглед. — Ха! Насочи светлината натам, моля те.
Синдер се сниши на земята. Стегна опашката си, разчисти старите части, оставени да ръждясват сред бурените под кораба и се мушна отдолу.
— Звезди — промърмори тя, когато смота да погледне в търбуха му. Светлината от Ико се процеждаше надолу през кабели и жици, тръби и отвори, болтове и гайки. — Това чудо идва от древността.
— Все пак е на бунището — отзова се Пеони.
— Не се шегувам. Никога преди не съм виждала подобно нещо — Синдер прокара ръка по един гумен кабел.
Светлината проблясваше напред-назад, докато Ико оглеждаше мотора отгоре.
— Има ли ценни части?
— Добър въпрос — зрителното поле на Синдер се оцвети в синьо, докато се свързваше с мрежата — Продиктувай ми, моля те, регистрационния номер на предното стъкло.
Пеони продиктува номера, тя го потърси и за минути свали схемата на кораба, а дисплеят наложи изображението върху образа на двигателя над нея.
— Доста е запазен — пророни тя, като погали с пръсти плетеницата от жици над главата си. Проследи ги с очи и наклони глава, следвайки пътя им от маркучите през бобините до моста в опит да разчете как бяха сглобени, как работеха.
— Това е велико.
— Скучно ми е — обади се Пеони.
С въздишка Синдер потърси в схемата магниремъка, но съобщение за грешка замига в зелени букви пред очите й. Опита само с магнит, а после само с ремък и най-сетне го намери. Чертежът освети една гумена лента, омотана около няколко зъбни колела, затворени в метална обвивка — нещо, наречено ангренажен ремък. Синдер се смръщи, протегна ръка и опипа болтовете и шайбите, които прикрепяха обвивката към главата на двигателя.
Каза си, че ангренажни ремъци не се използваха, откакто двигателите с вътрешно горене бяха излезли от употреба.
Вдишвайки шумно, тя протегна шията си настрани. В тъмните сенки под возилото успя да различи нещо кръгло до нея, свързано с лостовете отгоре. Гума.
— Това не е кораб. Кола е. На бензин.
— Стига бе! — обади се Пеони. — Мислех си, че истинските коли трябва да са… знам ли и аз — стилни.
Негодувание се надигна в гърдите на Синдер.
— Колата има индивидуалност — възрази тя и опипа грайфера на гумите.
— Значи ли това, че няма да можем да използваме частите й? — попита малко след това Ико.
Без да й обръща внимание, Синдер жадно изучаваше схемата пред себе си. Резервоар, дюзи за подаване на горивото, ауспух.
— От втората ера е.
— Удивително! Няма що! — каза Пеони. Внезапно изпищя и отскочи назад от колата.
Синдер така се стресна, че си чукна главата в предното окачване.
— Пеони, какво има?
— Един плъх току-що изскочи от прозореца! Голям, дебел и космат. О, гадост.
Синдер изпъшка и положи глава на голата земя, като масажираше челото си. Втори удар по главата за един ден. С това темпо скоро ще се наложи да си купи нов контролен панел.
— Сигурно си е свил гнезденце в тапицерията. Навярно сме го уплашили.
— Ние сме го уплашили? — гласът на Пеони потрепери. — Може ли да си тръгваме вече, моля те?
Синдер въздъхна.
— Добре — тя затвори схемата, измъкна се изпод колата и за да стане, се улови за щипците на Ико, които андроидът й подаде. — Мислех си, че всички оцелели автомобили са в музеите — рече тя и изтупа паяжините от косата си.
— Този не бих го нарекла точно „оцелял“ — сензорът на Ико потъмня от отвращение. — Повече прилича на гнила тиква.
Като тръшна шумно капака, Синдер затрупа андроида под внушителен облак прах.
— Къде остана невероятното ти въображение? С малко грижа и добро почистване, колата може да си върне някогашното великолепие.